Сингапур е една от най-силно урбанизираните страни в света, където не липсват огромни небостъргачи и луксозни жилища. Населението на държавата е едно от най-богатите на Земята. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на града възлиза на почти 60 хиляди долара, според последните данни на Световната банка.

Сингапур също има обширна обществена жилищна система, като близо 80% от жителите му живеят в имоти, субсидирани, построени и управлявани от Съвета за жилищно развитие (HDB). Въпреки че бездомниците не са често срещана гледка в града-държава, се смята, че в страната с население от 5 703 600 по последни данни от 2019 г. само около 1000 сингапурци нямат покрив над главите си.

Човек без собствен дом до съвсем скоро е и О Го Сенг. По-рано този месец историята на г-н О добива широка популярност в Сингапур. Около Коледа той е заловен от служители на реда, защото търгува без лиценз, като продава листни зеленчуци и люти чушки, които отглежда сам. По време на пандемията той губи работата си като продавач на цветя на пазарите и започва да се изхранва само с продажбата на собствената си реколта. Г-н О вярва, че е бил докладван, за да му направят проверка, от недоволен клиент след разногласия относно цената на стоката му.

Случаен минувач заснема инцидента между властите и г-н О и публикува случващото се във Facebook. Видеоклипът бързо става толкова популярен, че тежкото положение на г-н О в крайна сметка стига до вниманието на местен член на парламента. Депутатът скоро открива, че има много повече в историята на г-н О от продаване на улиците без лиценз. Той всъщност живее незабелязан в гората от 30 години.

Г-н О израства заедно със семейството си в Sungei Tengah - местен кампонг - или нещо като малко село. През 80-те години обаче жилищата в този район са съборени, за да направят място за нови високи сгради. На повечето жители правителството предлага нови домове, но г-н О не успява да си осигури собствено място.

Въпреки че брат му получава държавен апартамент и г-н О е поканен да живее там, в крайна сметка се изнася, за да не е в тежест на близките си. И така, той се отправя обратно към гората, близо до мястото, където някога е бил старият му дом, и започва да прекарва нощите в импровизиран подслон, изграден от парчета дърво, бамбук и брезент.

Прави си нещо като бивак, където се установява. Готви пред "жилището" си на открит огън. Задната част на заслона използва като място за спане, докато отпред нарежда много от вещите си. Градината близо до дома му е мястото, където сам отглежда храната си.

Над дома му се извисява джакфрутово дърво, което му осигурява достатъчно сянка, така че никога да не се чувства некомфортно, въпреки знойната тропическа жега и влажност в Сингапур.

Самотата също никога не е проблем за него. През по-голямата част от времето той се грижи за градината си, като признава, че това никак не е трудно, като се имат предвид добрите условия за отглеждане на култури в Сингапур. Най-лошият аспект от живота му в гората са мишките, които винаги намират начин да влезнат в дома му и да правят дупки в дрехите му. През годините сменя различни работни места, благодарение на което успява да припечелва нещо.

Преди пандемията г-н О често използва спечелените пари, за да вземе ферибот до Батам, малък остров в съседна Индонезия. Именно там той се запознава с мадам Тацих, от която има дъщеря. И все пак, след редовните си посещения през уикенда в Батам, г-н О се връща в горския си дом в Сингапур.

Подобно на роднините му в Сингапур, съпругата и дъщерята на г-н О, която сега е на 17, казват, че нямат представа за това как е живял той. На въпроса къде живее, той винаги отговаря, че "живее в градината" си. Пътуванията на г-н О до Батам обаче прекъсват след началото на пандемията, когато Сингапур до голяма степен затваря границите си и разрешава пътуването само на тези, които желаят да платят за карантина и тестове за Covid-19. Въпреки това, той все пак успява да помага на семейството си финансово, като им изпращаше между 350 и 450 долара.

През февруари тази година, със съдействието на местния депутатски екип, г-н О получава нов дом, в който да живее. Екипът, заел се със случая на г-н О, продължава да му помага, включително да търси дългосрочна социална помощ и варианти, за да се събере отново със съпругата и дъщеря си в Индонезия.

Той е настанен в двустаен апартамент, който сега споделя с друг мъж. Въпреки че е малък и оскъдно обзаведен, г-н О е повече от доволен. Най-вече от бойлера, който има, защото преди се е миел с вода от езерцето до убежището си в гората, разказват от BBC.

Сега работи като шофьор, превозва чуждестранни работници от една работа на друга, а понякога се занимава и с градинарство.

"Ядох толкова много! И имаше много видове храна, които не бях опитвал от години. Беше прекрасно. Освен това гледах телевизия за първи път от повече от 30 години", разказва с вълнение за новия си живот извън гората г-н О.