Сериалите, които са променили възприятията ни за определи теми (реплики от които се цитират десетилетия след края им) и за чиито актьори се сещаме първо с името на героя им, се броят на пръсти. "Сексът и градът" е един от тях.
Източник: GettyImages
Без преувеличение и без извинения за клишето можем да кажем, че оригиналната продукция на НВО изигра съществена роля за еманципацията на жените в края на 90-те и за промяната на начина, по който се говори и по който се възприема сексът въобще.
Едва ли има жена, която между 1998 и 2004 г. (годините, в които се излъчват шестте сезона на "Сексът и градът") да не се е припознавала в Кари, Миранда, Шарлот и Саманта. А безспорно най-разкрепостената, най-шокиращата и най-забавната от тях беше Саманта.
Източник: Instagram / sjp_daily
Списание Variety нарече героинята на Ким Катрал "героят с най-позитивно отношение към секса" и зададе логичния въпрос какво ново може да ни каже продължение на сериала днес, в който Саманта отсъства.
Защото основната "новина" около новината за продължение на сериала беше не какъв ще е сюжетът и как ще изглеждат героините днес, а че няма да я има Саманта. Вече на всички е ясно, че отношенията между Сара Джесика Паркър и Ким Катрал са били далеч от приятелски.
Въпросът обаче май не опира единствено до проблеми в личните им взаимоотношения, но и до факта, че когато си на 64, на колкото е Катрал в момента, трудно търпиш лицемерието. Защото иначе няма обяснение на това да откажеш един милион долара хонорар на епизод, колкото е щяла да получи британката, ако се беше съгласила за участва в продължението, според информацията на Boston Globe.
Източник: GettyImages
Въпросът е принципен (отново без извинения за клишето). "Прекрачих чертата на това да играя Саманта Джоунс, защото обичах "Сексът и градът". Това беше истински дар за мен по много линии, но след втория пълнометражен филм ми дойде в повече", казва Катрал в интервю за The Guardian през 2019 г.
Не можем да не се съгласим с нея - редно е да оставим знаковите герои да почиват в мир в миналото. Особено когато наистина няма какво революционно да кажат на настоящето.
