Милиони хора по света живеят с изтощителна тревожност, а фобиите са най-разпространеното тревожно разстройство. Добре проучени, която учените обикновено ги разделят на четири категории.
Това са фобии от животни (най-чести паяци и змии), фобии от природата (височини, гръмотевични бури), фобии от кръв, инжекции и наранявания, както и други видове фобии (летене със самолет, возене в асансьор).
Защо обаче един човек се страхува от едно нещо, а друг от друго? Предопределени ли сме от гените си или преживяванията ни са причина за специфичните ни страхове?
Поредица от различни изследвания по темата, цитирани от Phycology Today, показват, че генетичните различия имат значително влияние. Те обясняват около 45% от разликите между хората в страха от животни и около 41% от разликите в страха от кръв, инжекции и наранявания.
Източник: iStock
Страхът се определя от гените и от преживяванията ни
От процентите трябва да ни е ясно, че по-голямата част от това какво предопределя страховете ни е друга. А именно индивидуалните преживявания, като ухапване от куче или попадане в опасна буря.
Учените обаче предупреждават, че делението "гени срещу среда" е опростяване. Хората реагират по различен начин на плашещи събития: едни развиват траен страх, други почти не се впечатляват.
Родителите често го забелязват у собствените си деца, които споделят средно половината от гените си (освен ако не са еднояйчни близнаци). Едно дете може да се уплаши да се качва на стол след единствено падане, докато сестра му продължава да се катери по мебелите, колкото и пъти да падне.
Източник: iStock
Фобиите като тази от летене се лекува
Така дори "очевидното" обяснение може да е непълно. Страхът от вода например лесно се свързва с плашещо преживяване в детството. Но самото преживяване може да е оставило траен отпечатък именно защото човекът има предразположение да реагира със страх на подобни събития, а това отчасти е генетично. Гените и опитът не действат поотделно, а се усилват взаимно.
Добрата новина е, че фобиите се лекуват и, ако страдаме от прекалено остра тяхна форма, е добре да потърсим консултация със специалист. Най-често използваното лечение е експозиционна терапия, при която постепенно и в безопасна среда се изправяме срещу обекта на страха ни.
