"Одисея" на Кристофър Нолан е една по-различна интерпретация на Омир и в това няма нищо лошо

"Възпей ми, музо, оня многоопитен мъж, който дълго се лута, след като разруши свещения град на троянците..."

С тези думи Омир поставя началото на една от най-влиятелните истории в човешката цивилизация - разказ за войната, завръщането, дома и цената на победата. Близо три хилядолетия по-късно Кристофър Нолан пренася "Одисея" на големия екран, но се осмелява да направи нещо много по-амбициозно. Вместо просто да екранизира епоса, той го превръща в размисъл за силата на разказването - за начина, по който легендите се променят с времето и как всяко поколение открива в тях нов смисъл.

След триумфа на "Опенхаймер" мнозина се питаха накъде ще поеме режисьорът, превърнал тричасова биографична драма за създателя на атомната бомба в световен културен феномен. Филмът спечели Оскар за най-добър филм, донесе статуетки на Нолан и оператора Хойте ван Хойтема, а приходите му доближиха милиард долара. След подобен успех всяка следваща стъпка изглеждаше почти невъзможна. Но ако има режисьор, който никога не избира лесния път, това е именно Нолан.

С бюджет, повече от два пъти по-голям от този на "Опенхаймер", звезден актьорски състав и също заснет изцяло със 70-милиметрови IMAX камери, "Одисея" се превърна в културно събитие още преди премиерата си. Продажбите за някои прожекции започнаха почти година предварително, а интернет вече кипеше от анализи и спорове около историческите неточности - още преди филмът да стигне до кината.

Какви са първите реакции за "Одисея" на Кристофър Нолан

Очертава се пиршество за феновете

Нолан винаги е обичал да предизвиква зрителя и го прави още в първата сцена на "Одисея". Вместо веднага да ни срещне с легендарния цар на Итака, режисьорът ни отвежда в пиршествена зала, където безименен бард (Травис Скот), разказва историята за Троянската война пред публика, сякаш уморена от легендите за древните герои.

Този необичаен пролог задава и основната идея на филма. Още от първите минути става ясно, че "Одисея" няма да бъде адаптация на Омир, а филм за силата на историите - за това как могат едновременно да вдъхновяват и да подвеждат, да обединяват и да разделят. Не е случайно, че първият човек, когото виждаме, не е цар или воин, а разказвач. Докато бардът описва падането на Троя, постепенно осъзнаваме, че слушаме не самата "Одисея", а история в историята - още едно напомняне, че легендите никога не съществуват само в една версия.

Източник: Форум Филм България

След това действието продължава да се развива в Итака, където отсъствието на Одисей (Мат Деймън) тегне над целия остров. Десет години след края на Троянската война никой вече не знае дали владетелят е жив. Дворецът постепенно се превръща в бойно поле без оръжия, а женихите пируват ден след ден, прахосвайки богатствата на царството и надпреварвайки се за ръката на Пенелопа (Ан Хатауей).

Сред тях най-опасен е Антиной (Робърт Патинсън) - усмихнат, интелигентен и хладнокръвен противник, който предпочита интригата пред открития сблъсък.

Между тях стои Телемах. Том Холанд играе сина на Одисей не като безстрашен герой, а като млад човек, израснал в сянката на баща, когото почти не познава. Когато разбира, че властта постепенно се изплъзва от ръцете на майка му, той поема към Спарта с надеждата цар Менелай (Джон Бърнтал) да узнае какво се е случило с баща му.

Менелай вече се е завърнал от Троя заедно със съпругата си Елена (Лупита Нионг'о) - жената, чието отвличане поставя началото на войната, променила съдбата на цяла Гърция.

Източник: Форум Филм България

Така, още преди да видим главния герой, Нолан изгражда образа му чрез спомените на другите. За едни Одисей е велик владетел, за други - най-хитрият военачалник, а за трети - човек, който никога няма да се завърне.

Докато Итака губи надежда, Одисей се намира на остров Огигия, където нимфата Калипсо (Чарлийз Терон) се грижи за корабокрушенеца, спасен от морето. Любопитното е, че Мат Деймън се появява сравнително късно. Дотогава филмът вече е изградил мита около неговия герой.

Когато най-накрая го виждаме, това не е непобедимият воин от легендите, а човек без спомени. Тялото му носи белезите на войната, а съзнанието му е разкъсано между откъслечни картини и усещането, че е изгубил нещо много по-ценно от царството си. Докато разговорите с Калипсо постепенно възстановяват миналото му, Телемах също сглобява историята на баща си чрез разказите на неговите бойни другари.

Именно тук личи един от най-разпознаваемите почерци на Нолан. Времето никога не се движи по права линия. Минало и настояще непрекъснато се преплитат, а историята се подрежда като пъзел, в който всяка нова сцена променя значението на предишната.

Още в първата половина на филма става ясно, че режисьорът няма намерение да превръща Одисей в безупречен герой. Победителят в Троя е и човекът, който ще трябва да живее с последствията от собствените си решения.

Източник: Форум Филм България

Една от най-смелите за нас и недопустими за други идеи на филма е, че Нолан изобщо не се стреми към буквална адаптация на Омировата поема. Напротив - той съзнателно разширява света на Одисей, вплитайки мотиви от "Илиада", "Енеида" и по-късни интерпретации на древногръцкия епос. Така се получава собствена версия на мита - не канонична, а изградена върху векове литературни традиции.

Най-яркият пример е историята за Троянския кон. Макар днес да е сред най-популярните легенди от древногръцката митология, тя почти не присъства в "Одисея" и "Илиада". Познаваме я най-вече от "Енеида" на Вергилий и именно тази версия избира Нолан, но я преосмисля изцяло.

Вместо величествения дървен кон от популярните изображения, тук виждаме огромна, тромава конструкция, наполовина затънала в пясъка. За да я придвижат до стените на Троя, войниците я влачат върху дървени трупи. Вътре Одисей, Менелай и останалите гръцки воини са натъпкани в тесни пространства с дни, а някои дори умират, преди троянците да приближат необичайния "подарък". Вместо романтизирана легенда Нолан предлага почти физически осезаема картина на страх, клаустрофобия и отчаяние.

Източник: Форум Филм България

Именно в подобни решения се крие най-голямата сила на "Одисея". Историята не се променя заради ефекта, а защото всяка промяна служи на основната тема на филма - цената на победата.

След превземането на Троя филмът се превръща в истинско митологично пътешествие.

На пътя на Одисей се изпречва циклопът Полифем (Бил Ъруин), но и тук Нолан преобръща познатата гледна точка. Вместо кръвожадно чудовище той изглежда като огромен овчар, станал жертва на неочаквано нахлуване в собствения си дом. За първи път зрителят неволно започва да се пита дали легендарния подвиг на Одисей не изглежда съвсем различно, ако бъде разказан от другата страна.

Източник: Форум Филм България

Също толкова въздействаща е и Цирцея (Саманта Мортън), която според мнозина критици е най-плашещото присъствие във филма. Магията ѝ няма нищо общо с приказната представа за вещица - тя е първична, мрачна и почти хорър интерпретация на древния мит. Превръщането на хора в животни не изглежда като фокус, а като истинско телесно проклятие, което носи визуално отвращение.

По пътя си Одисей се изправя още срещу сирените, морското чудовище Сцила и редица други изпитания, които Нолан използва не просто като зрелищни епизоди, а като отражение на вътрешната борба на героя. Всяко чудовище символизира различно изпитание - изкушението, вината, страха или неспособността да избягаш от собственото си минало.

Сред най-интересните решения е и начинът, по който режисьорът използва боговете. Зендая влиза в ролята на Атина - богинята, която остава невидима за останалите персонажи и разговаря единствено с Одисей. Вместо всемогъщо божество, което движи съдбата на хората, тя е представена като негов постоянен спътник, съветник и будна съвест.

Източник: Форум Филм България

Именно тук най-ясно се усеща връзката с "Опенхаймер". Подобно на Робърт Опенхаймер, който прекарва остатъка от живота си, преследван от вината и последствията на собственото си откритие, Одисей също е човек, когото победата не освобождава, а осъжда. Войната е приключила, но спомените не си отиват.

Това личи най-силно в сцените с превземането на Троя. Нолан не превръща падането на града в героичен триумф, а го показва като една от най-ужасяващите последици на войната. По улиците загиват невъоръжени хора, жени и деца, а победата изглежда почти толкова страшна, колкото и самото поражение.

Мат Деймън прави една от най-силните роли в кариерата си. Неговият Одисей е харизматичен водач, способен едновременно на благородство и жестокост. Говори за чест, но прибягва до измама; търси справедливост, но понякога позволява на гнева да надделее. Вместо класически митологичен герой Нолан ни показва човек, който трябва да живее с тежестта на собствените си решения.

И точно това превръща "Одисея" в нещо повече от зрелищен епос. Това е история за човек, който постепенно осъзнава, че най-трудното пътешествие не е към дома, а към самия себе си.

Източник: Форум Филм България

Както винаги при Кристофър Нолан, техническото съвършенство никога не е самоцел. "Одисея" е първият филм, заснет изцяло със 70-милиметрови IMAX камери - огромно техническо предизвикателство, което режисьорът и операторът Хойте ван Хойтема превръщат в едно от най-големите достойнства на продукцията. Резултатът не е просто впечатляващ мащаб, а усещане за физическо присъствие. Почти можеш да усетиш соления въздух над Егейско море, тежестта на бронята и скърцането на дървото под краката на войниците. Бойните сцени изглеждат плашещо реални, защото камерата е поставена сред хората, а не над тях.

Именно практическите ефекти и снимането на лента връщат усещането за материалност, което все по-рядко се среща в киното, доминирано от компютърната анимация и изкуствения интелект. Светът на "Одисея" не изглежда изграден от пиксели, а от камък, вода, кал и стомана.

Няма как да говорим за филма, без да споменем противоречивия избор на актьорски състав, недопустим за мнозина. Да, за Лупита Нионг'о и Елиът Пейдж става дума, които имат не повече от 10 минути общо екранно време. Нолан обаче не се стреми към буквална историческа достоверност. Неговата "Одисея" не принадлежи на една националност или една епоха. Той ни показва, че Омировият свят е достатъчно голям, за да побере различни лица, гласове и култури, а великите истории отдавна са станали част от общата културна памет на човечеството.

Източник: Форум Филм България

Същото важи и за езика. Част от героите използват съвременни изрази и дори разговорни реплики - решение, което вече предизвиква критики сред почитателите на античната литература. Но Нолан сякаш умишлено отказва да превърне древногръцкия епос в музейна експозиция. Както актьорите не говорят на старогръцки, така и диалогът не се стреми към изкуствена архаичност. Целта е историята да остане жива и разбираема за съвременната публика.

Какъв е проблемът Лупита Нионг'о да бъде Хубавата Елена

Изкуството има много задачи, една от тях е да провокира

Може би затова "Одисея" не е само филм за древногръцката митология. Той е филм за паметта, вината и историите, които продължаваме да преразказваме, защото всяко поколение открива в тях различен смисъл.

И когато в началото един странстващ певец се изправя пред препълнената зала, за да разкаже поредната история за Одисей, Нолан всъщност отправя предизвикателство и към зрителя. Не да чуе още веднъж най-известния епос на Омир, а да го види с нови очи. Защото великите истории никога не остават същите - те се променят с всеки нов разказвач и с всяко поколение, което открива в тях нов смисъл.

"Одисея" е в кината от 17 юли