Да пишеш книги за деца звучи като... детска задача. Измисляш забавна история, поднасяш я на достъпен език, добавяш илюстрации и готово. За да създадеш детска история обаче трябва да разбираш децата и да си общувал доста с тях, за да звучиш достоверно на "собствения им език".
Когато през 2023 г. от организация "Каритас", която подпомага уязвими групи, се свързват с Петя Кокудева, за да ѝ предложат идеята за книга за деца-бежанци, тя няма колебания да приеме. До момента Петя има издадени осем детски книги, като някои от тях са носители на литературни награди.
Нито "Каритас" обаче, нито авторката имат идея какво точно да представлява книгата. "Предложих да започна да се срещам с децата, да се запознаем, да им разкажа за моите пътешествия по света и през тази тема да науча повече и за самите тях. През март 2023 г. за първи път отидох в бежански лагер, този в Овча купел - на среща с непридружени деца. Започнах да се срещам с деца в лагерите, но и извън тях - като доброволка." Ето така се ражда книжката "Колелото на Кинан".
Петя бързо осъзнава, че да си дете-бежанец - особено "непридружено" дете, тръгнало на път без родители или близък възрастен, е трудно. "Срещат неоправдана, изначална враждебност. В училище често не са приети добре. Много от възрастните пък, които живеят тук от десетилетия, не получават гражданство."
Това ни води до темата с приемането и разбирането на другия. "Преди да можем да приемем някого, ние трябва да го познаваме, нали така? Не можеш да разбереш, камо ли да приемеш някого, на теория. Хората не са абстракция. Няма бърз, магически начин, но пътят е да работим за опознаване помежду си", казва Петя и допълва, че книгите дават възможност на човек да е цялостен, а "не просто едностранчив етикет - бежанец. Никой на този свят не е само бежанец".
Няма как в "Колелото на Кинан" да не става дума и за войната - точно тя е причината тези деца да са принудени да бягат от родините си. Книжката обаче не е потискаща, "преди всичко това е светла книга - за спомените на децата, за родните им места, обичаи, за съседите и празниците им... Тя е като пътешествие през културите и домовете на различни деца".
Източник: Петя Кокудева
В нея важна роля играят и рисунките на художничката Ина Кьорова - "тяхната деликатност и магична, приканваща атмосфера балансира трудната тема и създава уют, близост с историите на децата", казва Петя.
Самите деца също участват с рисунки, които след това са претворени от художничката. И като всички деца, и те се вълнуват от едни и същи неща - близките им, игрите, празниците, забавленията. "Децата ги учудваха по симпатичен начин различни неща - например че обличаме кучетата в якенца или че за нас дъжд означа "лошо време". В някои от родините на тези хлапета дъждът е нарицателно за прекрасен ден."
И след края на работата си с "Каритас" Петя Кокудева продължава да поддържа връзка с някои от възрастните бежанци. Повечето от децата обаче напускат България още докато пише "Колелото на Кинан".
"Надявам се някога, когато съм на 70 например, на вратата ми да почука порасналата Муна от Сирия или пък Рийм от Йемен. И да са добре", споделя писателката. А ние се надяваме през идната година да има все по-малко конфликти, които да "раждат" деца-бежанци.
Източник: Добрин Кашавелов
Кое ви впечатли първоначално при срещите с децата?
Най-силно ме впечатли собствената ми предразсъдъчност, която впрочем мислех, че нямам. Очаквах само етикета: бежанци. Очаквах да е тежко, тъжно, неугледно. И то беше такова, но не само, съвсем не само! Беше и весело, и ведро, и удивително, и се смяхме, и танцувахме кюрдско хоро, и рисувахме заедно, и дълго разговаряхме - с помощта на възрастни бежанци преводачи... Впечатлих се колко повече са тези хора от просто бежанци. Колкото много имат да разкажат за себе си, колко сила и кураж притежават. А ние тук обичайно ги свеждаме до поредната новина за "момчета, натъпкани в бус".
Може ли да разкажете някоя от случките с тях, някой от разговорите, които сте провела с децата?
Имам десетки случки. Но любима ми е тази, заради която озаглавих книгата така. Сирийчето Кинан на 13 години в бежанския лагер в Овча купел искаше да кара колело, а Радост, която се грижеше за децата, му отвърна, че колелото е счупено и трябва да се поправи. Попитах я кога ще дойде човекът, който ще го поправи, а тя отговори: "Ти, Петя, добре ли си? Никой няма да им го поправи, той ще дойде да ги обучи как сами да си го поправят!" Шокирах се колко разглезено разсъждавам аз и какво се налага да умеят тези деца - някои са на седем, други на 10, те са си деца.
А любим разговор ми остава този с афганистанчето Ехсан на 10 години - питах го за някоя хубава поговорка от неговия край, а той каза: "Планините не се срещат, но хората се срещат."
Източник: Петя Кокудева
Рисунка, направена от Кинан
Казвате, че макар животът на много от тези деца да е свързан с войната, историите в книгата не са мрачни, а вдъхват кураж. Как според вас тези деца - и децата по принцип - успяват винаги да запазят надеждата, че нещо по-добро предстои?
Както сполучливо го беше казал писателят Етгар Керет: "Принуден съм да бъда оптимист." И тези деца така - принудени са да могат да си готвят още на 10, да учат трудни езици като български. Тези непрестанни усилия ги поддържат жилави и устремени, но да не се заблуждаваме - много от тях имат сериозни депресии или заболявания, които не могат да лекуват на път.
Източник: Петя Кокудева
Детска книга ли е "Колелото на Кинан"?
Повечето от моите детски книги се четат и от възрастни. Такъв ми е подходът към писането, а тази книга не прави изключение. Тя е създадена с деца и за деца, но спокойно може да бъде любопитна и на възрастни. Аз не вярвам в детската литература, която е само и единствено за деца.
Какво предстои пред вас през следващата година?
Крава и извънземно - това са новите детски герои, с които отскоро живея.
