Откакто напусна кралския двор, Меган Маркъл предпочита да не говори за случващото се в личния й свят, както бе свикнала да прави преди да срещне принц Хари. Двамата се радват на свободата и семейното си щастие в новия си дом в Лос Анджелис и само споделят, че са благодарни за времето, което могат да отделят един на друг и на сина си Арчи.
В последните месеци неведнъж чувахме предположения, че херцогинята на Съсекс е отново бременна. Потвърждение обаче така и не получихме. Или поне до днес, 25 ноември, когато The New York Times публикува емоционалното есе на Маркъл, озаглавено "Загубите, които споделяме".
В него Меган говори за един юлски ден, който започва както всички останали - прави закуска, храни кучетата, взима си витамините, намира си липсващия чорап, връзва си косата на опашка и сменя памперса на сина си.
Източник: Twitter / Archie - Happy 1st Birthday
Точно в този момент тя усеща остра болка. Превива се на земята, докато не спира да държи Арчи и се опитва да го успокои, въпреки че е с ясното съзнание, че нещо не е наред. "Знаех, че докато държах първородното си дете, загубих второто", разказва тя.
Няколко часа по-късно Меган лежи в болничното легло и държи ръката на съпруга си. Целува го по ръката, измокрена от сълзите и на двамата. Гледа в студените, бели стени и мисли как ще се справят с това, как ще се излекуват.
Тогава си спомня за миналата година, за края на продължителната им обиколка в Южна Африка. Тя е изтощена, кърми невръстния си син и се опитва да не показва емоции и умора пред хората. А когато един журналист я пита дали е добре, тя отговаря първосигнално, без да се замисля какъв ефект ще има този неин отговор за мнозина.
Източник: GettyImages
"Благодаря, че попитахте. Не много хора ме питат дали съм добре", казва тя в отговор. И тогава, когато е в болничното легло, гледа как сърцето на мъжа й се къса, докато се опитва да сглоби парчетата от нейното. Осъзнава и че единственият начин да започнат да го преживяват, е с въпроса "Добре ли си?".
Маркъл продължава емоционалната си изповед с това, че тази година доведе мнозина до ръба на отчаянието, че всеки изпита болка или загуба по един или друг начин.
Тя говори и за една случка от тинейджърските си години. Обикаляйки с такси из Ню Йорк, тя вижда една жена, която говори по телефона на улицата и плаче неутешимо. Моли шофьора да спрат, за да я попита как е и какво се случва. Той й казва, че няма нужда, защото все някой друг ще го направи. А днес съжалява, че не е настояла.
Източник: GettyImages
"Да загубиш дете означава да живееш с почти непоносима скръб, преживяна от мнозина, но за която почти не се говори", смята Меган. За нея тези разговори за табу, темата е пълна с "неоправдан срам" и всеки живее в своя "самотен траур".
Все пак, има някои, които говорят смело за загубите си, мотивирайки и други да го правят. Защото когато хората питат тези, преживели загуба, как се справят, и отговорът наистина ги интересува, това им помага да отворят душите и умовете си и "товарът става по-лек".
Затова Меган призовава всички по случай предстоящия Ден на благодарността да попита близките си хора как са. Защото тази година наистина се нуждаем от това. А въпреки социалната дистанция, сме по-близки от всякога, защото всичко, което преживяваме, ни свързва.
