От векове съществува поверие, според което всеки, който притежава диаманта Хоуп, неминуемо ще бъде сполетян от някакво нещастие. Това може и да изглежда наивно, но ако се запознаем, дори бегло, с историята на неговите притежатели, ще се убедим, че основания за подобни вярвания има.
Един от най-известните скъпоценни камъни в света носи името на свой собственик - лондонския банкер Хенри Хоуп. Характеризира се със стоманеносин цвят и изключителен блясък. Теглото му е 45.52 карата, или около 9 грама, и е оценен на 250 милиона долара - което го прави третия най-ценен диамант в света.
От 1952 г. насам той се намира в колекцията от минерали и скъпоценни камъни на Музея по естествена история при Смитсоновия институт във Вашингтон. Но през годините е имал доста любопитна съдба и често е сменял своите собственици и местоположения.
Историята на диаманта "Хоуп" започва преди около 1.1 милиарда години в недрата на Земята. Подложени на интензивна топлина и налягане, въглеродните атоми образуват изключително силни връзки помежду си, кристализирайки във формата на диамант, пише IFL Science.
Предполага се, че е бил открит през XVII век в местността Голконда, Индия, където през вековете са намерени редица забележителни скъпоценности.
През 1666 г. той попада в ръцете на френския търговец Жан-Батист Таверние. От Индия той го пренася в Европа и успява да го продаде на френския крал Луи XIV. И нещастията не закъсняват.
Таверние умира от ужасна смърт - разкъсан е от кучета, а Кралят-Слънце навяхва крака си, вследствие на което получава гангрена и умира. Наследникът на диаманта Луи XVI го подарява на съпругата си Мария-Антоанета.
Времената на последните крале на Франция преди Френската революция са били опасни, особено за кралски особи, окичени с безценни бижута. В размириците на революционен Париж, през септември 1792 г. тълпата разграбва имуществото на монарсите и плячкосва скъпоценностите. На следващата година Луи XVI и Мария Антоанета са екзекутирани в класическия стил на революцията - с гилотина.
Следващата част от историята на диаманта "Хоуп" е не много ясна. Поне до септември 1812 г., когато е документирано, че синкав диамант със същия размер и форма е притежание на лондонския търговец Даниел Елиасон, а малко по-късно е закупен от банкера Хери Хоуп. Банкерът умира от загадъчна болест, а наследниците му са разорени.
През 2005 г. кристалографи използват компютърен анализ, за да докажат категорично, че диамантът, появил се през 1812 г. в Лондон, е същият скъпоценен камък, който е бил притежание на обреченото френско кралско семейство.
През XIX и началото на XX век той е търгуван от редица богати личности. Една от най-известните е Евелин Маклийн - американска наследница, чийто съпруг Едуард го купува през 1911 г. от бижутериите Cartier в Ню Йорк за 180 000 долара.
Макар че диамантът се ползва с репутацията на прокълнат, Маклийн гордо го носи навсякъде със себе си. И нещастните събития не закъсняват: синът ѝ загива в автомобилна катастрофа, дъщеря ѝ се самоубива. Евелин изпада във финансов колапс, развива сериозни психически проблеми и се пристрастява към морфин. Следва развод със съпруга ѝ, който по-късно умира в психиатрична клиника.
Затова вероятно днес е по-добре, че злощастно популярният и рядък скъпоценен камък не е ничие лично притежание. Макар и надали здравомислещ човек да би повярвал, че неодушевен предмет може да причини толкова беди на някого. Вероятно неговата история е смесица от исторически полуистини, сензационни съобщения в медиите и отчаяната нужда на хората да търсят обяснения за безсмислени трагедии.
