"Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии" с Рейчъл Зеглър и Том Блайт - какво да очакваме от филма на Франсис Лорънс

Хляб и зрелища. Бихме предположили, че тази максима, родена в Древния Рим, отдавна е загубила своята актуалност. Обаче и до днес човешката цивилизация - или по-точно онези, които държат властта в нея, продължава да използва това средство, за да държи масите в подчинение.

Това е в основата на "Игрите на глада" - дистопичният свят на Сюзън Колинс, в който младежи от бедните и измъчвани от глад окръзи на империята Панем (неслучайно името идва от латинското panem - "хляб") се състезават до смърт, докато остане само един. Напомня на гладиаторските битки, нали?

Цялата идея беше чудесно разгърната както в трите оригинални книги, така и в четирите филма на Франсис Лорънс с Дженифър Лорънс в главната роля ("Игрите на глада", "Възпламеняване", "Сойка-присмехулка 1" и "Сойка-присмехулка 2"). Там видяхме и жестокия президент на Панем Кориолан Сноу, изигран от Доналд Съдърланд.

Източник: Форум Филм България

"Балада за пойни птици и змии" ни показва как Кориолан се превръща от невинно момче в човек, готов да пристъпи всяка морална граница и дори да жертва най-близките си хора с единствената цел - да се изкачи по стълбичката на властта.

Новият филм на Лорънс (режисьорът, не актрисата) излиза осем години след последния от оригиналната поредица - време, в което насилието и войните отново дойдоха на дневен ред в света, пропастта между богати и бедни зейна още по-широка, а моралните устои на човечеството все повече приличат на крехка хартиена кула, а не на устои.

Източник: Форум Филм България

На този фон историята за това докъде мизерията и страданията би могла да снижи човешкия дух стои съвсем на място. Както и тази как се появяват тираните. Защото всеки от жестоките лидери на днешните тоталитарни режими - не е нужно да посочваме имена - някога е бил дете.

Източник: Форум Филм България

Как и кога в невинната душа покълват първите семена на жестокостта, безскрупулността и амбицията да постигнеш своето на каквато и да е цена, е сложен въпрос. Въпрос, на който "Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии" отчасти се опитва да даде отговор.

Том Блайт е в ролята на младия Кориолан Сноу. А наследството от ролята на Доналд Съдърланд очевидно му се е отразило добре - 28-годишният актьор родом от Бирмингам не само се е подложил на жестока диета и тренировки, за да добие физиката на Сноу, но и е прекарал безсънни нощи в търсене на най-добрия подход, по който да предаде вътрешните конфликти на героя си.

Източник: Форум Филм България

Получило му се е. Както се е получило и на Рейчъл Зеглър, която е родена за ролята на Луси Грей Беърд, извиняваме се за клишето. Едновременно нахакана и крехка, пряма и ужасно уплашена, Луси трябва да се изправи срещу най-страшния враг - този, който изглежда като приятел.

На фона на всички тези важни въпроси, "Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии", уви, има и няколко слаби звена. Любовната история - особено в същинската си част, е маркирана колкото да се досетим какво и как се е случило. Бихме се радвали на малко повече време, отделено на това кога точно се "счупват" нещата в душата на Кориолан.

Източник: Форум Филм България

Някои критици намират за прекалено използването на музика и песни в историята - ние нямаме против. Смятаме за съвсем уместен стила и начина, по който те се появяват в сюжета. А е приятна изненада да научим, че емоционалните изпълнения на Луси Грей са изпълнени от самата Рейчъл Зеглър.

Колкото до времетраенето - да, филмът на Франсис Лорънс е дълъг два часа и половина. И това са едни много по-оправдани два часа и половина от изпразнените от особен смисъл три часа и половина на "Убийците на цветната луна" на Скорсезе.

Какво да очакваме от "Убийците на цветната луна"

Спорните режисьорски решения на Мартин Скорсезе

Но да завършим с положителна нотка, подобно на самия филм: идеите в него са важни не защото са нови. Напротив - те са добре познатите ни тегоби на човечеството като тиранията, бедността, триумфът на насилието и дъното, до което е готово да достигне човешкото същество, когато е изправено пред избора за собственото си оцеляване.

"Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии" е по кината от 17 ноември