От Майли Сайръс до Бионсе - 5 нови песни от седмицата

Някои песни идват с големи имена, други - с добре познати мелодии, а трети просто успяват да уловят точното настроение. Тази седмица има от всичко по малко - български рок, нов прочит на класика от 90-те, неочаквана среща между две музикални икони и нова посока за една от най-разпознаваемите поп звезди.

От Морган Фрийман до Дара Екимова - 5 нови песни от седмицата

Парчетата, които провокираха интереса ни

Подбрахме пет песни, които се появиха през последните дни и имат нещо, което си заслужава да бъде чуто - било то като идея, продукция или начин, по който артистите надграждат познатото.

Остава са от групите, които отдавна нямат нужда да доказват кои са. Именно затова интересното при "Куршуми" не е опитът да звучат различно на всяка цена, а начинът, по който остават верни на характерната си чувствителност, докато разказват за разочарованието, предателството и последствията от тях.

Песента, написана от Георги Георгиев, е част от последния албум на групата "Сърце | Вина", а сега получава и видеоклип. Историята зад нея започва от спонтанно хрумване, но постепенно се превръща в доста по-зрял разказ - за моментите, в които животът те "прострелва", но вместо да останеш в ролята на жертва, избираш да продължиш.

Музикално "Куршуми" не търси ефектния припев, който да се забие в главата от първото слушане. Силата ѝ е по-скоро в атмосферата и в меланхоличната интонация, която е една от запазените марки на Остава. Това е песен, която има по-голяма сила, когато ѝ дадеш време, вместо просто да я пуснеш като фон.

Какво се случва, когато една от най-разпознаваемите песни на Остава от 90-те попадне в ръцете на група като hug or handshake? Получава се нещо доста по-интересно от стандартен кавър.

"Поля от слънчогледи" от 1994 г. получава нов прочит като част от благотворителната кампания "Хитове с 1% промяна". След като Молец дадоха нов живот на "Бягство" на дует Авеню, hug or handshake продължават идеята, като превръщат познатата песен в нова история за надеждата и възстановяването.

Тук най-важното е, че не става дума за опит да бъде пресъздаден оригиналът. Напротив - песента е пречупена през съвременната естетика на hug or handshake и звучи като самостоятелна творба, която просто носи генетичния код на добре познатия хит.

Особено силна е връзката между музиката и видеото. То поставя песента сред изгорели гори и превръща образа на слънчогледите в метафора за живота след разрушението. Така кавърът придобива смисъл, който надхвърля носталгията по 90-те. Това е един от редките случаи, в които "новата версия" не кара човек да си мисли колко хубав е бил оригиналът, а го кара да чуе самата песен по нов начин.

Прегръдка или ръкостискане - или кои са момчетата от hug or handshake

Антон Георгиев и Петър Трифонов за вдъхновението, за любимите песни и за последния сингъл "SLOWBOY"

Това е може би най-неочакваната среща в селекцията. Бионсе се завръща към своя албум B'Day по повод 20-годишнината му, а сред новите материали е "IRREEMPLAZABLE (COMO LA FLOR)" - музикален диалог със Селена Кинтания.

Парчето събира испаноезичната версия на "Irreplaceable" на Бионсе с гласа на Селена от емблематичната "Como la Flor". Това не е класически дует, в който две певици просто си подават вокалните партии. По-скоро е своеобразен mash-up, който сблъсква две различни епохи и два вокални свята.

Именно тук е и рискът - подобна комбинация лесно би могла да се превърне в чисто носталгичен маркетингов ход. В случая обаче идеята има музикална логика, особено предвид връзката на Бионсе със Селена и влиянието на покойната Техано звезда върху нея. За реализацията е било необходимо и одобрението на наследството на Селена.

Резултатът е интересен именно защото не се опитва да заличи разликата между двете певици. Гласът на Селена носи усещането за друга епоха, докато Бионсе внася съвременния поп контекст. Това прави песента по-скоро музикален експеримент и почит, отколкото нов голям поп хит.

Майли Сайръс влиза в нова фаза - и този път дори името подсказва промяната. Певицата започва да се представя само като Майли, а "Bass Persuades" е заглавната песен от предстоящия ѝ десети студиен албум, който трябва да излезе на 18 септември.

Песента е любопитна, защото се отдалечава от по-кинематографичната и арт ориентирана посока на Something Beautiful и се връща към нещо много по-физическо - бас, ритъм и желание просто да танцуваш. В продукцията се усещат 80-арски синтезатори, денс-поп елементи и пост-пънк влияния.

И тук има една приятна самоирония - песента сякаш казва, че понякога няма нужда от сложна концепция. Просто трябва да оставиш музиката да те накара да се движиш. От друга страна, "Bass Persuades" не е непременно песента, с която Майли ще пренапише правилата на попа. По-скоро е добре изпълнен знак за посоката, в която очевидно иска да поеме. След експериментите от последните години тя отново изглежда заинтересована от непосредствената енергия на поп музиката - и това ѝ стои добре.

Take That са от групите, при които голямото предизвикателство вече не е да се върнат, а да намерят причина да продължат напред. "Feel My Love" е интересен опит именно в тази посока.

Песента събира британската група с Майкъл Патрик Кели и търси по-мелодично, леко кънтри поп звучене, вместо да разчита единствено на носталгията по златните години на Take That.

Най-силната страна на парчето са вокалните хармонии - област, в която Take That традиционно се чувстват уверено. Те придават на песента онзи мек, радиофоничен характер, който я прави лесна за слушане. Но точно тук се крие и единственият ѝ недостатък: "Feel My Love" е толкова внимателно направена, че трудно оставя усещането за риск.

5 нови песни от седмицата

От U2 до Foreigner

"Feel My Love" всъщност е добре премерен ход - достатъчно нов, за да не звучи като повторение, и достатъчно познат, за да не отчужди публиката им.