Ане Франк е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929 г. в Германия, което става световноизвестно след смъртта си чрез дневника, който води по време на Втората световна война.
Когато нацистите идват на власт и започват преследването на евреите, семейството ѝ бяга в Нидерландия. През 1942 г., за да се спасят, те се укриват в тайно помещение, което днес е превърнато в музей. По време на близо две години в укритие, Ане пише дневник, който се превръща в едно от най-разтърсващите свидетелства за Холокоста.
На 4 август 1944 г., в една тиха къща на канала Принсенграхт в Амстердам, тишината е нарушена от стъпки и гласове, които не предвещават нищо добро. След повече от две години, прекарани в пълно укритие, Ане Франк и семейството ѝ са открити и арестувани от нацистите.
Зад тази обикновена фасада се намира т.нар. "Задна къща" - тайно помещение, скрито зад движеща се библиотека. Там, в продължение на 25 месеца, се укриват осем души: семейството на Ане, семейство ван Пелс и зъболекарят Фриц Пфефер. Те живеят в постоянен страх, но и с надежда за оцеляване.
Арестът се извършва около 10 часа сутринта от немската тайна полиция (Гестапо), водена от Карл Йозеф Зилбербауер - офицер от Виена. Все още не е напълно изяснено кой точно подава сигнала, но разследванията през годините сочат към анонимен донос.
Заедно с тях са задържани и двама от нидерландските им помощници - Йоханес Клеиман и Виктор Куглер. Другите двама помощници, Мип Гис и Беп Воскуйл, не са арестувани. Именно Мип намира по-късно дневника на Ане - тетрадка, която тя внимателно запазва, с надеждата да го върне на момичето след войната.
След ареста, всички укриващи се са депортирани. Ане Франк и сестра ѝ Марго умират в лагера Берген-Белзен в началото на 1945 г. Само баща им, Ото Франк, оцелява. Когато се връща в Амстердам, получава дневника на дъщеря си. През 1947 г. той решава да го публикува, припомня History.
Днес дневникът на Ане Франк е преведен на над 70 езика и се чете от милиони. Но зад всяка дума стои реална история - на едно момиче, което просто иска да живее, да пише и да бъде разбрано.
4 август не е просто дата от календара. Това е денят, в който мълчанието се пречупва, а светът губи един глас. Иронично - именно този глас остава жив, благодарение на написаното.
"Въпреки всичко, аз все още вярвам, че хората са добри по душа", пише Ане Франк на 15 юли 1944 г.
