Звездите в новото шоу на bTV Dancing Stars ще трябва да овладеят общо десет стандартни латиноамерикански танци, на които ще ги обучават професионални треньори.

Настоящият вид на състезателната програма в спортните танци претърпява бурно развитие през вековете, защото всеки танц има своя история:

ВАЛСЪТ е станал популярен през ХІХ в. във Виена, откъдето се е разпространил из целия свят. Той е първият танц, в който има близък контакт между партньорите.

ТАНГОТО започва развитието си от два различни танца. Първият, подобен на класически цигански иберийски танц, произхожда от Испания и се е изпълнявал от солист. Другият се заражда в Аржентина под наименованието "Танц с пауза" и е изразявал пренебрежителното отношение на мъжа към жената. Танцувал се е само в най-долните кръчми на Буенос Айрес и е бил табу за светското общество в града. Някои твърдят, че историята на танца започва от аржентинските "гаучоси", които носели стари кожени дрехи, втвърдени от потта на конете, които яздели и със специфична чупка в коленете. Затова тези мъже вървели леко приклекнали, което обяснява защо състезателното Танго днес се изпълнява с присвити колене.

ФОКСТРОТЪТ е известен като първия изцяло американски салонен танц, чието име е наследено от създателя му Хари Фокс. Той имитира движенията на различни животни, а стъпките му носят имена като Търки трот (Пуешки ход), Гризли беър, Бъни Хъг и др.

КУИКСТЕПЪТ е най-веселият от стандартните танци и се създава като т.нар. Бърз фокстрот. Скоро се оформя като динамичен танц с разнообразни движения по дансинга - подскачане, протичване, бързи стъпки и завъртания. Танцът няма много сложни стъпки, но е много бърз като темпо и изисква много енергия - еквивалентът на една обиколка на дансинга в танца Куикстеп е 800-метров спринт.

"Флекрът" е една от фигурите на ВИЕНСКИЯ ВАЛС, който се демонстрира на състезания по спортни танци. Това е движение с много древна история - произхожда от примитивните фолклорни танци на Австрия и Германия. Музиката на Виенския валс е елегантна, нежна и страстна. Творци, създавали тези невероятни мелодии, са Щраус (баща и син), Шуберт, Чайковски, Вебер и др.

Някои танцьори свързват характера на латиноамериканските танци с история, описваща любовта - Самбата е танцът на запознанството между мъжа и жената, Ча-ча е любовният флирт, Румбата е любовната игра, Пасо доблето е скандалът, а Джайвът е щастливият край. Тези макар и условни асоциации показват отражението на човешките взаимоотношения върху танците.

САМБАТА е бразилски танц, който се отличава от останалите латиноамерикански със своята жизненост и богато разнообразие от ритми. Историята му започва през далечния XVІ в., когато португалски заселници открили източното крайбрежие на Южна Америка - място, което те нарекли Януарската река (Rio de Janeiro). Там африканските ритми започнали да се сливат с латино музиката, която била пренасяна от пристигащите от Западна Африка роби, които, от своя страна, използвали своята музика, за да призовават различни духове и божества. През 30-те години на ХХ век форма на Самба, наричана Кариока, се появила в Англия и САЩ. Благодарение на киното (и актьори като Фред Астер и Джинджър Роджърс), стилът добил популярност. През 1941 г. славата му нараснала покрай изпълненията на Кармен Миранда в много нейни филми.

ЧА-ЧАТА се определя като кубински танц, произлязъл от Мамбото и добил най-голяма популярност през средата на 50-те години. Сред многото фигури на новия танц се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Включвала три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки. Оттам и произлязло името на танца. Като състезателен танц се е появил най-късно, но за разлика от другите се е запазил най-близо до оригиналния кубински вариант.

През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен - т.нар. Кубинска Румба. Оригиналният вариант на РУМБАТА е от афро-кубински произход и представлява екзотичен танц със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и торса. Оригиналният туземски танц Румба е пресъздавал любовен акт - предизвикателно поведение от страна на мъжа и защитна роля от страна на жената. Ритъмът на танца бил насечен, за да се подчертаят добре експресивните движения на танцьорите.

ПАСО ДОБЛЕТО е единственият латиноамерикански танц, който не произлиза от Афро културата. Корените му са от испанския музикален стил, който създава и Тангото. Предшественици на Пасо доблето са испански танци като Болеро и Фламенко. Известен е като танц на мъжа тореадор, изобразяващ борбата му с бика на коридата. Жената играе ролята на червения плащ в тази битка.

ДЖАЙВЪТ е ритмичен и бърз танц, който произлиза от Джитърбург, Буги, Рок енд рол, Линди хоп, Суинг и Чарлстон. Корените на танца са от Харлем, Ню Йорк. Първите му следи се появяват през ХХ век сред афро-американските роби, които имали танци с тройни и единични стъпки. Музикалният съпровод бил с продължителни барабанни удари и много напомнял ритъма на съвременния Джайв.