Редица градове по света - от Ню Йорк през Лондон, Стокхолм и чак до Сидни, не успяват да се справят с кризата в достъпността на жилищата, разказва The Wall Street Journal.

Острият недостиг на имоти продължава да е факт, въпреки инвестираните милионите долари и построените стотици хиляди жилища. Някои страни се концентрират върху решения, промотиращи свободния пазар, докато други се обърнаха към контрол на наемите и субсидиите. Но засега нито един от тези подходи не е решил кризата, а повечето дори имат отрицателен ефект.

В 32 големи града по света цените на жилищата нараснаха с 24% през последните пет години, докато средният реален доход се е увеличил с едва 8 процента през същия период, по данни на Knight Frank.

Икономистите посочват като учудващо, че достъпността се влошава, дори и в периода на световен просперитет през последните шест години. Ръстът на доходите обаче не може да настигне увеличаващите се цени на жилищата.

В 18 от 25 града в последния доклад на Knight Frank реалните (изчистени от инфлацията - б.р.) увеличение на цените на жилищата надхвърлят тези на реалните доходи. В други два - Дубай и Сао Паоло - реалните доходи падат по-бързо от цените на жилищата, което създава подобни проблеми.Отчасти, вина за ситуацията има миграцията. Градовете растат през последното десетилетие, след като хората и работните места се връщат от предградията.

"Световните градове страдат от проблема с достъпността отчасти и като резултат от собствения им успех", казва Лиъм Бейли, който оглавява изследванията в Knight Frank.

Защо недвижимите имоти в Германия поскъпват все повече

Защо недвижимите имоти в Германия поскъпват все повече

Германците все по-често се изнасят в предградията или на село, но въпреки това големите градове продължават да растат - заради притока на чужденци и младежи

Цените растат и заради все по-голямото търсене от инвеститори - местни жители, които купуват втори дом или чуждестранни такива.

Правителствата пък нямат достатъчно средства, за да субсидират ново предлагане. Повечето бюджети са ограничени заради застаряващото население и съответстващите по-големи разходи за пенсии и здравеопазване.

Частният сектор също не помага особено. В голяма част от градовете компаниите са построили стотици хиляди жилища, но повечето от тях са насочени към по-богатите купувачи, а не към средната и работническата класа, които не могат да си ги позволят.

Токио е един от малкото градове, в който предлагането съответства на търсенето, предотвратявайки подобна криза. Но това се дължи на дерегулираните политики за имотите, които други страни трудно ще приложат.

За да ограничат растежа, правителствата в някои страни, включително Канада и Австралия, създадоха данъци, които трябва да спрат покупките от инвеститори и чужденци. Тези тенденции ограничиха цените в някои пазари. В Сидни, например, средната цена на дом в края на миналата година бе около 1,1 милиона австралийски долара, спад от 11,3% от пика през 2017 г.

Преди години цените във Ванкувър и Торонто растяха с по 30% годишно. Но днес те стоят без промяна, отчасти благодарение на сериозен данък при продажба, насочен към чуждестранни лица.

И все пак, въпреки че пазарите се охлаждат, цените са недостъпни за средната класа. В Сидни жилищата са около 12 пъти над средния годишен доход.

Публичният и частният сектор търсят решения. Градове като Лондон и Ню Йорк променят районирането и позволяват повече по-високи строежи или намаляват регулациите, за да направят възможни по-малките апартаменти. Архитектурните и строителните компании пък опитват нови техники, направени възможни от новите технологии.

Защо Берлин се замисли за национализация на жилищата?

Защо Берлин се замисли за национализация на жилищата?

Цели 44 процента от жителите искат градът да изкупи апартаментите