Случи се. Пленителният глас на Sting отново омагьоса българската публика. Магията започна точно в 20:30 - нежните музикални инструменти засвириха леко, сякаш на шега, а Sting излезе на сцената без много шум, по тениска и дънки, със закачлива усмивка, с онзи глас, който те кара да потреперваш. Истинска Symphonicity - съзвучие, синхрон, прекрасност ни оставиха без дъх повече от два часа, пише stand.bg

„Every Little Thing She Does Is Magic" на The Police зазвуча игриво още по светло, а невярващите имаха нужда от няколко секунди да се осъзнаят. Магията продължи с „Englishman in New York", солото на саксофон беше елегантно придружено от Националния филхармоничен оркестър, който направи звученето наистина уникално.

„There are two kinds of love songs. I love you, you love me - boring. And the second kind - I love you, you love somebody else - that's interesting." Sting пръсна много любов и го направи наистина интересно. Разказа ни за „Roxanne", потопи ни във „Fields Of Gold", подлуди ни с „Mad About You".

След кратка почивка, която той обяви на перфектен български език, Sting тотално завладя пространството с „Shape of my heart". И никой не можеше за повярва, че чува парчето на живо... не знаеш дали да викаш, дали да мълчиш, дали да слушаш или да пееш. Цялата великолепност на вечната песен предизвика сълзи, просто така.

Нежното безмълвие премина в дива песен с традиционни ирландски елементи, а Sting със своята китара и музикантите затанцуваха с бързи стъпки  - синхрон на музика, танц и усещане.

Публиката реагира бурно още при първите акорди на „Every breath you take" - той ни гледаше, ние го гледахме, следвахме всичките си стъпки, движения, малки игрички, фалшиви усмивки и нарушени обещания. Усещахме дишането си.

Магията не свършваше. Няколкото биса ни разтърсиха - на „Desert Rose" филхармоничният оркестър свири величествено...унищожително. Над стадиона се разля мистичното чувство, че присъстваш на нещо неописуемо.

„Fragile" отново предизвика сълзи, накара ни да се чувстваме крехки, нищожни, буквално чупливи под звуците на незабравимия му глас. Всички изпращахме мисловни писма в бутилка, крещяхме за помощ - търсехме спасение от тази тотално завладяваща магия.

Големият финал дойде именно с "Message in a bottle" - но без останалите музиканти и филхармонията. Само Sting, неговата акустична китара и над 10 000 пеещи заедно с него. Безценно.

Музиката на Sting те оставя наистина без думи, без дъх и без мисъл, като магическо заклинание, от което не можеш да се освободиш цял живот.