Дик Смит. Едно от възможно най-безлично звучащите американски имена. Зад него стои човек, чието лице не сте виждали, но някои от най-запомнящите се лица в историята на киното дължим именно на него.
Навършил 85 години и вече пенсионирал се, сега е време за кратка равносметка на кариерата на Дик - една от най-значимите личности в историята на кино-грима.
Любовта му към грима се поражда докато следва зоология в Йейл. Открива страстта на живота си, когато случайно попада на наръчник за театрално гримиране.
"Тогава имаше твърде малко подобни книги. Гримирането ми се стори като магия". Увлечен в практикуване на новото си хоби, Дик развил навика да се преоблича като различни чудовищаи да стряска колегите си в общежитията. "Веднъж се преоблякох като Франкенщайн и влязох по време на прожекция на последната версия на Франкенщайн в местното кино".
След като завършил и прекарал известно време в армията, по съвет на баща си решил да потърси работа в нововъзникващото чудо - телевизията и скоро станал първият гримьор в историята на NBC.
Дик прекарал десетина години в телевизията без да спира да експериментира, да се самоусъвършенства и да споделя изобретеното от самия него, едновременно работейки и обучавайки гримьори. В началото на 60те той решил да пробва шанса си в киното и останалото, както казват, е история.
През следващите години той успешно трансформира Дъстин Хофман в 121 годишен старец в "Малък голям човек", създава образа на дон Вито Корлеоне (идеята за издуване на бузите на Брандо е негова), превръща Дейвид Бауи и Катрин Деньов във вампири (The Hunger).
В средата на 80те най-сетне е официално отличен от Академията за работата си по "Амадеус". За самия него обаче "Екзорсистът" остава най-доброто му постижение. Често определян в различни класации за най-добър хорър на всички времена, филмът дължи способността си да отблъсква и ужасява в голяма степен на Дик Смит.
Дали делото му един ден ще бъде окончателно забравено и заменено от специалните ефекти? Не, ако може да се вярва на хората от бранша. Гримът често спомага за по-добро изпълнение, улеснявайки актьорът да си представи по-добре героят, който играе и да се срасне по-пълно с ролята.
