Някои от нас са заклети домошари, а други - страстни авантюристи или поне любители на дългите разходки през уикенда. Психолозите смятат, че "страстта ни към промяна на мястото" е генетично заложена у всеки човек, но просто се проявява в различни ситуации и в различна степен.

Странници и ленивци

Според една от психологичните методики всички хора могат условно да се разделят на два типа: "човек на възможностите" и "човек на процедурата". И едните и другите са по около 40%. Останалите 20% са смесица от двата типа.

Първите са хора на действието. Тях смело можеш да изпратиш където и да било, за каквото и да било и те ще направят и намерят всичко с голямо удоволствие. На тези хора психологически е противопоказна работата с точно определени задължения и график.

Човекът на възможностите винаги иска да търси, да твори. Промените са му жизнено необходими. Той не може да почива две години подред на едно и също място - без развитие и нова информация той усеща завладяваща го скука и липса на комфорт.

Човекът на процедурата се чувства най-удобно, точно когато е с ясно определени граници и срокове. Той е склонен към постоянство, с лекота "работи от 9 до 6" и предпочита да си почива на вилата (където всичко му познато и удобно), отколкото да пътува до някакво непознато място.

Холерикът най-често е човек на възможностите, а флегматикът - човек на процедурата.

Останалите 20% са хора, които съчетават в себе си чертите и от двата типа. От тях често се получават идеални ръководители, счетоводители и представители на други професии, където е важно да се знае процедурата, но и да се действа. Такива хора с удоволствие ще си почиват еднакво добре и в стария хамак на вилата, и на някой екзотичен остров.

Опитайте са да анализирате навиците си и да определите към кой тъп принадлежите. Ако сте човек на възможностите, а работите на неподходящото място и водите нецелесъобразния за вас начин на живот, пътешествието наистина може да стане за вас изход от проблема.

Понякога страстни пътешественици стават хора, които не са предразположени към това. В такива случаи те са движени от следните фактори:

  • Страхът, че животът приключва, а си успял да видиш толкова малко

Той е характерен повече за хората на зряла възраст, които се опитват да наваксат пропуснатото. Извършва се преоценка на действителността. Именно заради това бабите и дядовците са отправят да разглеждат света. Във всички развити страни именно пенсионерите са най-благодатните туристи за различните круизи и познавателни пътешествия.

  • Особено силен стрес

Промяната на обстановката и събеседването с непознати спътници ни отвлича от неприятните емоции и ни помага да видим проблема в нова светлина. Едноседмично пътуване едва ли ще ни извади от състоянието на хроничен стрес. В подобна ситуация човек се нуждае от продължително пътуване (за предпочитане с повече екстремни елементи). Човекът трябва да се лиши от всекидневното си обкръжение и комфорт и да рискува - да си отправи предизвикателство към самия себе си. Участниците в много реалити шоу споделят, че именно там те са направили истинска преоценка на обстоятелствата и са получили някаква психологична защита.

  • Търсене на новото

Този фактор подтиква към екзотични пътешествия състоятелните хора. Колкото по-голям е постигнатият от тях успех, от толкова повече нови впечатления те се нуждаят.

  • Бягство от реалността

Алпинистите и другите хора, които са склонни към екстремни спортове, живеят истински само в минутите, когато се изкачват по планините или пресичат океана. А след това дълги месеци отново се готвят за следващото си пътуване. Ако тези увлечения не ги лишават от радостта на настоящето, това е норма. Но ако пътешественикът живее само със спомена за миналото и в очакване на бъдещето, това вече е невроза и трябва да се потърси помощ от психотерапевт.

  • Престиж

Понякога човекът се движи не от интереса или удоволствието, а от потребността да се самоутвърди:...

... да се самоутвърди: "Аз мога да си позволя това, което не е достъпно за другите". Това също е състояние, подобно на невроза. Зрелият човек не трябва нищо да си доказва, нито да демонстрира своите способности.

Домошарите

Ако човек изпадне в другата крайност, нищо не е в състояние да го изведе от дома. Често в основата на нежеланието за пътуване е страхът от новото.
Този страх се формира в повечето случаи още преди раждането. Съществува дори следната екзотична теория: ако една седмица след зачатието, когато яйцеклетката се движи към мястото на имплантацията, бъдещата майка преживее много силен стрес, той може да се отрази на детето: по-късно всички промени то ще възприема като заплаха за живота.

Този страх може да се преодолее. Най-доброто лекарство е по-честото пребиваване на непознати места, разходките, размишленията за видяното.

Опитайте се да бъдете отново дете: нали децата не се страхуват от новото и обожават да пътуват. Всички страхове и фобии (от височина, самолет, затворено пространство) могат да се лекуват!(а)