В утрото на днешния ден много от нас са се събудили с новината, че е Световен ден на думата "Благодаря". Какво толкова, поредният измислен празник, казват си някои. Други се замислят за какво и на кого трябва да благодарят, след като животът им въобще не е това, което искат.

А има и една трета група, която приема с лека насмешка този световен ден. Не защото да благодариш е отживелица, а защото го правят всеки ден. И не им е необходимо някой да им напомня, че една толкова просто дума може да събере толкова смисъл в себе си.

Снимка 333401

Източник: iStock

Дишам, следователно съм благодарен

Първото и най-важно нещо, за което трябва да благодарим всяка сутрин, е, че сме живи. Може да се дразним от рутината в ежедневието, ранното ставане и досадния шеф. Но, ако се замислим, на света има толкова много хора, които мечтаят да имат нормален живот.

Да, точно като нашия. Да благодарим, че сме здрави също може да ни изглежда глупаво. Но често не осъзнаваме колко е ценно даде нещо, докато не го загубим. Именно така е и със здравето. Да дишаме, да ходим, да работим, да помагаме на другите. Това е възможност, която не всеки има.

Снимка 333403

Източник: iStock

Има на кого да благодаря

Да благодарим за семейството и близките си. Често можем да влизаме в конфликти и да се дразним, но именно хората около нас са едно богатство, за което трябва да благодарим всеки ден. 

Да благодарим и на самите тях. На майката, че пак ни обгрижва с любов, нищо че не заслужаваме много. На бабата, която трепери над внучето си денонощно, дори да е на 30. На чичото, който е на другия край на света, но не забравя да ни изненада за всеки рожден ден.

Снимка 333398

Източник: iStock

Благодаря, че обичам

А да бъдем обичани и да обичаме е още един съществен повод да благодарим и да бъдем благодарни. На половинката, която отново проявява разбиране към трудностите ни на работното място. На сродната душа, която успява да ни усмихне само с една дума и винаги намира най-точната.

Снимка 333405

Източник: iStock

Има още толкова много хора в живота ни, които заслужават нашата благодарност. А след като отдадем на всеки заслуженото, е време да благодарим и на себе си. За това, че си позволихме да бъдем истински хора!