Свикнали сме да приписваме всички свои качества - външност, емоционалност и дори психика, на своите гени. В представата на много хора гените са неясни образи на нещо, което сме получили от родителите си и управлява живота ни.
Гените са инструкции, кодирани в ДНК на всяка наша клетка, които тя трябва да следва, за да може целият ни организъм да функционира правилно като една цялостна и безкрайно сложна система. Но всяка клетка съдържа еднакъв набор от инструкции, а функциите на различните клетки не са еднакви - едни изграждат костите ни, други мускулите, трети - мозъка.
Всеки ген отговаря за едно нещо, а именно - дава "рецептата" за синтеза на един конкретен белтък, който предизвиква специфични биологични действия, обуславящи живота.
Необходимо е някой да контролира кога и къде да се изпълни дадена инструкция, т.е. един ген, и кога това да не се случва. Съвкупността от биологичните механизми, които "включват" и "изключват" гените се нарича епигенетика.
Източник: iStock
Какво трябва да знаем за епигенетиката
С навлизането на термина в медиите, той започна да се използва неправилно от самопровъзгласили се за лечители личности с користни или неясни цели.
Някои заявяват, че със силата на ума си може епигенетично да се излекувате или да заболеете от рак, че позитивните мисли отпускат и удължават ДНК, че щастието е кодирано в гените и чака да го разкодирате...
Това са твърдения, неподкрепени от каквито и да било научни факти или изследвания, чиято цел е да закупите поредната книга или да платите за курс, в търсене на по-здравословен и щастлив живот.
Фактите, до които науката е достигнала
Епигенетиката контролира гените, като при определени обстоятелства активира или деактивира конкретни гени чрез химически модификации.
Източник: iStock
Тя е навсякъде - храната, сънят, обкръжението, спортът могат да доведат до химически модификации на гените и да повлияят на активността им, т.е. да ги включат или изключат.
Епигенетиката има роля за развитието на някои заболявания като Алцхаймер.
Тя ни прави уникални - всички имаме различни комбинации от включени и изключени гени, които определят много голяма част от различията във външността и в предпочитанията ни например.
Има доказателства, че някои епигенетични промени, които настъпват в резултат от начина ни на живот, се предават и на нашите деца.
Като на филм
И накрая, за да придобием цялостна представа за генетиката и епигенетиката, ще използваме следната аналогия от блога WhatIsEpigenetics.com:
Източник: iStock
Ако си представим, че човешкият живот е филм, то клетките ще бъдат актьорите, които играят в него. Сценарият е ДНК, а гените са думи, които описват ключови действия или събития, които трябва да се случат във филма.
Така генетиката е писането на сценария, а епигенетиката може да се оприличи на режисурата. При един и същи сценарий, но различен режисьор, филмът ще бъде коренно различен. Той може да се превърне в шедьовър или в катастрофа.
