Островите Еолие - приказка в Тиренско море

Островите Еолие са едни от най-красивите и най-известните италиански острови, любима дестинация за ваканция с яхта или ветроходна лодка. Намират се на 90 км. по море на североизток от остров Сицилия (срещу Милацо) и под Континентална Италия.

Наречени са на името на гръцкия бог на ветровете Еоло, тъй като според Омир на това място Бог е направил своята къща. Островите имат вулканичен произход, възникват като подводни вулкани, които излизат на повърхността преди около 2 милиона години. И до днес два от островите са действащи вулкани - Стромболи и Вулкано.
Островите са седем на брой, като всеки от тях има свой чар и особеност.

Липари - най-големият остров от архипелага - 37,6 кв.км с център град Липари, главен административен център и пристанище на острова.  Задължителна спирка при обиколката на града е Замъкът, наричан още Цитаделата, който доминира над града и зад чиито стени могат да бъдат видени разкопки от античната акрополи на Липари.

Останките  свидетелстват за еволюцията на човека по тези земи, като се започне от 4000 години преди Христос, от  неолитната ера през желязната и бронзова епоха и се стигне до елинистката епоха по тези земи. Зоната е превърната в археологически парк  и тук се намира и един от най-известните археологически музеи на света. Тук, зад крепостните стени, може да бъде посетена и Катедралата, посветена на Свети Бартоломей, светецът патрон на островите, построена от норманския крал Руджеро Първи, както и още 4 църкви, някои от които пазят ценни реликви.
Задължителна обаче е обиколката на бреговете на острова по море. Тя тръгва от двете пристанища на града Липари - "Марина Корта" - за лодки и фериботи и "Марина Лунга" - за кораби, и преминава през плажа със заслепително бял цвят на пясъка "Папеска" - цвят, който се дължи на находищата на камъка пемза в тази зона.

От там се стига до Фаральоните на Пиетралунга и Фаральоните на Пиетраменарда - изключителен панорамен пункт. Следва най-екзотичната и най-девствена част от острова,  осеяна с многобройни заливчета, на един крак разстояние от величествени отвестни скали.

Последната емоция е да се премине с лодка под Пунта дел Перчато, природен феномен, представляващ огромна скална маса с множество цепнатини и с един арковиден отвор, под който се промушкват и лодките: Не се притеснявайте, няма да се срути!
Обиколката из  вътрешността на острова също е впечатляваща. По пътя могат да бъдат видени множество находища на оксидан - скъпо черно стъкло с вулканичен произход, което в миналото е носило богатство и слава на търговците от острова, останки от антични термални комплекси, селца, забележителни със своята типична островна архитектура от бели колониални къщи. 

Салина - островът на зеленината, който оставя у туриста впечатлението за абсолютно спокойствие.

Името на острова, което в превод означава "сол", е сравнително ново, дали са му го римляните, тъй като в една от зоните на острова, наречена Лингуа, и до днес има езерце, където някога се е добивала сол. Това е и вторият по големина остров от архипелага, но най-високият от тях, тъй като на него се намират планините Монте деи пори и Фоса деле фелчи - угаснали вулкани с формата на конуси, разделени от една обширна равнина.

Това са на практика два от общо шестте вулкана, които преди около 10 хиляди години са формирали острова.
Богатството на острова са несъмнено залежите на вода, които позволяват на растителността да живее, рядък феномен за вулканичен остров. Разнобразието на растителни видове на острова наистина е огромно - от гори с папрати, борове, кестени и дъбове до типично средиземноморски растения като каперси, маслини, цитрусови плодове, лозя и други плодови дървета.

Тук е родината и на известното италианско вино "Малвазия", леко сладникаво на вкус и с невероятен аромат. Именно търговията с това вино е дала тласък на икономиката на острова, предопределяйки развитието на жителите на острова, известни и до днес със своята предприемчивост.
Санта Марина е основният център на острова, Малфа и Лени са другите две общини. Малфа е най-плодородната зона на острова - родината на Малвазията, а Лени е разположена в равнината между двата вулканични конуса и също е една от развитите селскостопански области на Салина.

Лени има и излаз на море - малкото рибарско пристанище Ринела със своите бели къщи и красивия бряг, обсипан с пещери. На гърба на Лени и точно в центъра на конката между двете планини са намира Валдикиеза, религиозният център на острова с храма, посветен на "Мадоната на Терцито" - в превод от испански означава "Мадоната на музикалното тристишие" ,  което отбелязва особеността за тройния звън на камбаната на църквата.
Но може би най-красивият ъгъл на Салина е панорамният залив Полара със селището със снежнобели къщи, кацнало отгоре на скалите. Видяно от море, оставя впечатлението, че се намира в центъра на огромен амфитеатър от скали. В зоната на Полара би могъл да се види още един природен феномен: девствените и напомнящи света на приказките по своята форма скали на Скольо Калкато и на Капо Фаро.

Вулкано - античната Хера (свещен), в древността считан за остров на Бога на ветровете Еоло. Намира се недалеч от остров Липари, с който го свърза канал по море от 1,6 км.

Островът е формиран от 4 вулкана, от които само един е все още активен. Остров, който може да изглежда като Ада, но всъщност е един Рай.

Ад, защото според римляните в дълбините на този свещен остров са били работилниците на циклопите, известни от митологията. И Рай - заради морето с неговия наситено син цвят и кристално чисти води.
Онзи, който обаче иска наистина да изживее емоцията от контакта с острова, трябва да усети дъха на "гиганта", както на острова наричат вулкана.

И ето как: тръгване от Порто дел Леванте, източното пристанище на острова, до което на 56 метра височина се издига забележителната със своите цветове от охра, жълто, червено и бронз Фаральоне дела Фабрика, или Скалата на фабриката, от чиито дълбини през вековете са извличали сяра и стипца.

Малко по-нататък пред локвата от терапевтична кал е частта от морето, топло и нагорещено, с бълбукащи води - поради газа, който се освобождава от морските дълбини. И точно тези  газове, които разнасят из въздуха миризмата на сяра, са част от картината на Ада.

Адът, който завършва с Големия Кратер или Фоса, вторият по големина вулканичен кратер на острова, чиято най-висока точка разкрива невероятен спектакъл -фуния, и в нея множество димящи комини. Това напомня на туриста, че "Гигантът" е само заспал и че скоро може да се събуди.
Вулканичната дейност в зоната  дава начало и на образуването на по-малкия вулкан наречен Вулканело, който постепенно в течение на вековете и след различни изригвания се свързва с Вулкано.

Неповторима по своята красота Вале дей мостри, или в превод "Равнината на чудовищата", която също е следа от Ада на Вулкано. Там, по продължение на плажната ивица от черен пясък, изскачат образувания от лава с най-странни и причудливи форми.

Панареа - най-малкият, но най-античният по своя произход от всички вятърни острови. Той е роден от подводна експлозия на един единствен вулканичен комплекс, който се е разпръснал на хиляди парченца, формирайки по този начин архипелага от един по-голям остров Панареа и множество скални образувания, които го заобикалят като корона.

За онзи, който идва отвън, може би изглежда, че бреговете на острова са трудно достъпни, като че ли скрити зад крепостна стена. А в действителност е точно обратното, тъй като зад тези скали се открива раят от малки, романтични заливчета.

Точно суровостта на терена е дала на острова необикновено излъчване - тук, за разлика от другите острови, природата не е позволила формирането на истински селища. Къщите са разпръснати из целия остров, заобиколени от типичната средиземноморска растителност и свързани с тихи пътеки, където автомобилът нигога не е стъпвал.

По-големите струпвания на къщи са местностностите Сан Пиетро, Дитела и Драуто, разположени върху източния бряг на острова. Там правят впечатления терасите с различни насаждения. От Сан Пиетро се достига до Кала Джунко, известно праисторическо селище, чиито останки могат да бъдат видени и до днес. Селището е разположено стратегически на полуостров Капо Милацезе, който е недостижим по море благодарение на отвестно разположените скали.
Островът се радва на изключителна популярност сред любителите на подводните спортове поради кристално чистите води на морето и красотата на морско дъно.

Стромболи - величествен със своя единствен в Европа постоянно активен вулкан. Пиротехническите ефекти от изригването на лавата оставят човек с  впечатлението, че е попадал в кипящата ковачница на Бога на огъня Хефес. Тук се счита, че e и кралството на Бога на ветровете Еоло. 
Между скалите едва-едва се вижда малко пристанище - това е най-малкото пристанище на света и то се намира в местността Пертузо, или на диалект "дупка".

От тук след стръмно изкачване, често с мулета, които носят багажа, туристът се озовава в селището Джиностра- едно от двете селища на острова. До тук няма друг път, само по море. Тук е раят на тишината, мира и размисъла.

От другата страна на острова, на североизточния бряг, се намира главното селище на острова - Стромболи, със своите два квартала Сан Бартоло и Сан Винченцо: последният привликателен със своите магазинчета, бутичета, църквата и тесните улички.

Това е и мястото, където през лятото се събират най-много туристи.  Туристите са привлечени и от необкиновените плажовете на Стромболи:  "Скари", покрит с камъчета от лава и "Фикогранде" със своя черен фин пясък. Фикогранде до преди  век  е бил седалище на известната стромболска флота от платноходни кораби, които са търгували с Неапол, Сардиния, Пулия и други италиански области.

Типични и за двете селища Стромболи и Джиностра  са къщите във формата на куб-  характерна островна конструкция, изцяло бели на цвят и контрастиращи с черния цвят на лавата.      
Изкачването до кратера на вулкана е главната атракция на острова и привлича ежегодно хиляди туристи от цял свят. Те стигат до върха на 924 метра над земята, за да видят отблизо светлинните спектакли на разпръскваща се лава, нагорещени вулканични камъни и пепел.

Изригванията са доста чести, на около всеки 15 минути, и са предшествани от звукови ефекти- приглушени тътени, силно свистене, звуци, наподобяващи ускорено дишане и въздишки и др.

Ефектите са особено впечатляващи вечер и затова много от организираните групи се качват на вулкана в полунощ. Освен кратера, впечатляваща е гледката към Шара дел Фуоко, или в превод "пътят на огъня". Това е стръмен, почти отвесен, скат с наклон от 35 градуса, покрит с черен пясък, по който като пързалка вулканичните материали стигат до морето, където в контакт с водата образуват облаци от бяла пара.

По друга по-малко стръмна пързалка пък могат да се спуснат и туристите, стигайки до морето и освежавайки се в него.
За онези, за които това не е достатъчно, островът предлага и още едно чудо: скалата, наречена "Стромболикио" или малкия Стромболи, която самотно стои  в средата на морето и наподобява замък на вещици и чудовища.

Аликуди - най-западният от островите на архипелага, доминиран от планината Фило Дел'Арпа. Това е загаснал вулкан, характеризиращ се със стръмни и насечени брегове, които тръгват от 1500 м. дълбочина под водата и стигат до 675 м. височина над земята, която е и най-високата точка на острова.

Царството на тишината, както го определят посетителите. И до днес само една малка част от острова е населена - източният бряг, където човекът е превърнал терена в свой дом и където подредени на тераси, една над друга, изпъкват бели къщи и насаждения. Западният бряг е пустинен и безлюден, суров и в същото време величествен заради своите пейзажи:  дълбоки долове, впечатляващи отвесни скали, стръмни брегове от пластове червени и черни скали.
Красив и див, Аликуди е остров за тези, които обичат катеренето, защото тук всичко е на височина. Пътеките, често стъпаловидни, са тежки, но затова пък предлагат невероятни панорами.

Филикуди - определят го като истинско произведение на изкуството. Известен най-вече с Грота дел блу марино, или "Пещерата на морското синьо", намираща се на западния бряг на острова.

Разбира се, на това място се идва не само заради известната пещера, някога убежище на морския тюлен, но и заради други атракции, които предлага островът. Морето със своя преливащ се цвят от синьо към изумрудено зелено, скалите, безбройните пещери, стръмните недостъпни брегове, които се редуват с плажове. ..
На острова къщите не са много и обикновено са разположени на групи- Филикуди пристанище, селището Пекорини и във високата част на Рока Чаули -селището Валдикиеза, където се намира и единственият храм на острова, посветен на Свети Стефан.

Текстът се публикува с любезното съдействие на ProntoSofia