За пръв път чух за есента в североизточните щати преди няколко години, когато работех във веригата магазини «Си Ви Ес» в Бостън. Бях виждал есенните фотокартички, но те ми изглеждаха изкуствено. Цветовете им сякаш бяха резултат на лошо работеща печатарска машина, принтираща в нереално пурпурни, 
жълти и оранжеви багри.  

Един от моите редовни клиенти ми откри тайната за хубостите на есента в Ню Хампшир. След като беше идвал вече доста пъти в магазина и винаги си купуваше пакет цигари, за който аз трябваше да искам лична карта, за да се уверя в правото му на пушач, той ме попита: «Откъде е акцентът ти?» България - отговорих. После трябваше да обясня къде е това място, придружено с кратко описание на история, география и климат. Когато споменах за четирите сезона, той ме попита дали съм виждал есента в Нова Англия. Била една от най-красивите в света.

Не повярвах много на думите му, но така или иначе нямаше какво да правя през уикенда, та се качих на един стар «Грей Хаунд» автобус и заминах за Ню Хампшир. Пътувах късно вечерта, след работа. Отседнах в хостел в малко градче, наречено Конуей, намиращо се точно в подножието на Белите планини.

На другата сутрин ме очакваше едно от най-удивителните преживявания, които един аматьор фотограф би могъл да си пожелае. След утринната мъгла пред мен се откриха същите тези нереални цветове, които бях виждал само на пощенските картички в моя магазин - смесица от яркочервени, оранжеви и жълти дървета.

По-късно научих, че цялото това чудо става само за два-три дни, когато в няколко последователни нощи температурата на въздуха падне под нулата. Тогава захарите в листата на дърветата се натрупват и се превръщат в ален антоцианин, а хлорофилът се разрушава и разкрива маскирания оранжев каротин, причинявайки внезапната промяна в цвета.

Листопадът преминава като вълна, която започва в началото на септември в Канада и високите части на Белите планини и завършва през ноември в южните части на Пенсилвания. Най-красиви са първите две седмици на октомври във Вермонт, Ню Хампшир и Мейн. Всеки от тези три щата си има своя атмосфера на есента и комбинация от цветове: зелено-червена за Вермонт и оранжево-червена за Ню Хампшир.

Зеленото се дължи на иглолистните и още непроменилите цвета си широколистни дървета. Жълтото идва най-вече от брезите, американския бук и черния клен, докато пурпурното е плод на червения и захарния клен. Листопадът е една от основните туристически атракции в североизточните щати наред със ските и океана.

За целта има специални уебсайтове, в които се следи кога и къде ще се променят цветовете. Според тези прогнози местните хотели нагласят цените си (щастливец излязох, че моят клиент ми бе препоръчал по-евтиния хостел). Беше уикендът на Колумбиевия понеделник, тридневен празник в североизточните щати. Пътищата, строени така, че да минават през най-цветните места, бяха отрупани с паркирали автомобили и посетители, щракащи с фотоапарати и камери и... мобилни телефони.

С нает велосипед и пътна карта в ръце и аз бродех в подножието на Белите планини. Първия ден не стигнах далеч, спирах почти на всеки оборот на педалите, за да снимам многобройните езера и техните отражения, короните на златните и 
огненочервените дървета, покритите мостове на Конуей и чистите реки на Белите планини.

За лов на пъстърва, която се срещаше във всеки планински поток, така и не ми остана време. След този ден осъзнах, че съм се превърнал в един от онези вманиачени по листопада туристи, които следят есенните прогнози и ежегодно преследват цветната вълна.

Този текст достига до вас благодарение на списание "Одисей".