“Няма да ти дам да караш кола тук”. Така ми казава приятел в Мюнхен и ми обяснява защо. Причината е, че не съм свикнал с колоездачите. Достатъчна е кратка разходка и разбирам защо. В столицата на Бария не просто има велосипедисти. Те са навсякъде. Ако трябва да го сравним със София, у нас колоездачите са направо рядко срещана атракция, обяснява bTV.
Ако не си свикнал с живота в Мюнхен, хората на колела може да ти предизвикат стрес и да те дразнят. Да вървиш по велоалея е рисковано, а те са навсякъде. Колоездачите не просто си карат велосипедите, но не се церемонят гневно да ти подвикнат и се карат с всеки шофьор, който им отнема предимство на кръстовище и не се забелязва шофьор, който да им възрази при негова грешка.
Атракция като псувни не се предлага, защото правилата са такива и се спазват. На практика Мюнхен е почти колкото София по размер и население. Преди време в града е имало кампания, че е градът на велосипедите, и тя е факт. Така е от години и причините са различни.
Мюнхен е отличен за каране на колело, защото възвишения почти няма. По-изгодно е и от гледна точка на разходи за транспорт. Седмична карта за вътрешния кръг на градския транспорт е 21 евро. Разбираемо е и това, че карането на колело е и полезно за здравето и разбира се, това е въпрос на масова култура. Не е трудно да видиш хора на преклонна възраст на колело.
Да наблюдаваш този велосипеден поток е впечатляващо, особено когато в собствената ти държава не колоездачите, а пешеходците са с оспорени права на пешеходна пътека. Все едно на тази планета не са се появили първо те, после е измислено колелото и чак след това автомобилът.
Автомобилът, този символ на престиж, който според логиката на някакви адвокати е този, с който трябва да се съобразяваш, а ако те прегази на пешеходна пътека, да чакаме експертиза да установява кой е виновен.
Да се чуди човек как в Мюнхен не са се сетили за това? Градът, в който не липсват качествени автомобили, които са на мода и у нас, а техническите им характеристики и мощност на двигателите разни родни юнаци възприемат като част от техните лични качества.
В Мюнхен пешеходецът и колоездачът са равнопоставени на всеки участник в движението. Велоалеите са навсякъде. На човек дори му се иска да се качи на колело, нищо че транспортът е отлично уреден.
Ние сме свикнали с мнението, че Холандия е страната на велосипедистите, но Мюнхен съвсем спокойно може да бъде наречен градът на велосипеда.
