ОСМА ГЛАВА: Токов удар

Предишната седма глава

Започнах да убеждавам себе си, че вече всичко е наред.

Зарязах всичко, което не е свързано с ежедневието ми.
Опитвах се дори да променям вредните си навици.

Трябвало да се живее здравословно. Странна дума. Здраво-словно?

Какво общо има словото?

А, да, то беше в началото.

В началото беше Бозата.
Словото просто я копираше.

Както и да е, издържах така известно време. После всичко се срина.

Изтрещях рязко и изведнъж. Някъде нещо изгоря.

Започнах да правя лоши неща. Някои от тях - много лоши.

Нямах никаква представа защо го правя, но това, което всъщност ме изплаши, беше, че не чувствах да имам избор и не ме интересуваха последствията от моите действия. Нямаше никакво значение дали са добри, или лоши, нито колко добри или колко лоши. Нито дали са за мен или за някой друг.

На някои причиних това, от което най-много ги е страх.

Някои само нараних.
Някои само разочаровах.
Някого просто загубих.

Бях загубил доброто и злото. Нека си поговорим за тях.

Какво е раят и има ли той почва у нас?

Наскоро една приятелка ме попита как бих обяснил Ада и Рая - пишеше някакво съчинение. Тръгнах да и казвам, че и двете са кучета, които познавам. После взех, че се замислих.

В църковен смисъл адът и раят са остенът и морковът. Слушкай и ще получиш всичко, което някога си искал. Само че не от нас - като умреш. Ако не слушкаш, ще получиш всичко, от което най-много те е страх - пак като умреш.

Междувременно, имаме няколко много интересни уреда в мазето - нещо като предястие. Ха!

(Ха! Това го откраднах от Ал Пачино. Усещане за жена. От този филм взех две неща. Ха! И принципа - „И ако имаш някакви съмнения - чукай!").

Така ли е? Ако е така, значи има по един персонален ад за всеки, защото ни е страх от различни неща. И по един персонален рай - за тези, които са слушкали. Защото искаме различни неща.

Така ли е? Така е. Но не точно, а около.

Какво са раят и адът наистина?

Адът е всичко, от което се страхуваме. Страхът ни блокира, той спира любовта и ни разделя. Минаваме в защитен режим. Нерядко ни убива. От сто души един умира от това, от което го е страх. Деветдесет и девет умират, защото ги е страх. Излиза, че не е изгодно.

Раят е всичко, което обичаме. Самата любов. Любовта е обединяване на частите в едно цяло. Когато обичаме, ние се развиваме и променяме.

А, да, и ставаме повече.

И адът, и раят са в главите ни и наистина - всеки си има по един персонален.

Тогава какво са доброто и злото?

Ние сме единствените животни, които имат и разум, и его. Животните са програмирани от природата - егото им ги кара да правят това, за което са определени.

Комбинацията от разум и его е като тригодишно момченце с ръчна граната.

Може да ни превърне в неуправляема бойна глава, която лъкатуши в зависимост от това, кое от двете надделява.

Според вас кое надделява в момента?

Доброто и злото са рамките на нашите действия и те също съществуват само в главите ни. Те са там, за да ни пазят от самите нас. Без тях става опасно.

Извън нас няма добро и зло. Има причини и следствия. Всякакви причини и всякакви следствия. Безкрайни вериги от тях. Всеки път, когато следствието срещне нещо, се превръща в причина. И така до безкрай. Ако това е вярно, значи всяка наша мисъл или действие рано или късно ще се върнат обратно при нас.

Като случайност, резултат, каквото и да е.

Затова изборът е важен. Следствията от него са неизбежни.

Това е моята истина. Не вашата. Вашата може би ви чака зад ъгъла.

Продължаваме.

 Очаквайте девета глава другата неделя!