Предишната трета глава

Малко преди това открихме Карадере. Знаехме за него отдавна – натам отиваше всъщност Васко Кръпката, когато ме събра от Варна.

(Който за моя изненада се оказа страшен пич. „Страшен пич” не означава да нямаш недостатъци. Означава да знаеш какво да правиш с тях.)

Там неща случиха се много, но от тях малко ще разкажа аз.
Изложа да се още аз не мога. Бате Йода.

Карадере е нещо подобно на Иракли. Изчезването му е въпрос на месеци, в противен случай не бих писал за него. Популярността, бате, убива.

Подобно не значи същото. Магията, която усещаш на Иракли, не може да се случи другаде. Другаде има друга магия.

Иракли е добро, топло и приятелско. Там си вкъщи. Камен бряг, примерно, е омагьосан, красив и суров. Страхотен е, но може да те убоцка, ако случайно решиш, че си Леонардо. Тоест дъ кинг оф дъ уърлд. Няма прошка, бате. Там се внимава. Ще разкажа случка, за да не си помислите, че просто хвърлям думи.

Моя близка (но не моя) жена, забременяла наскоро, седеше на ръба на платото.

„Ръбът на платото” означава, че една крачка напред е равна на около 40 метра свободно падане. Повечето, които са паднали, не умират веднага. Но нямат други алтернативи през следващите 6 часа. Иди и виж! Кръстовете.

Та тя си седи на ръба. Аз - и аз. На два метра от нея. Една пепелянка излиза от някъде и се плъзга зад гърба и. Виждам я и озверявам, защото нищо не мога да направя. Не мърдам, да не взема да и добавя стрес. Тогава тя ме изненада.
Каза много тихо:

- Мунчоо, змия... После стана много бавно, все едно е Шарън Стоун в Първичен инстинкт и със стъпки на гейша се придвижи бавно към твърда земя. Мигът, в който стъпи на сигурно, се разпищя, все едно току-що е видяла змията. Забавена реакция. Мъдро, како. Това спаси два живота.

Забавното в цялата ситуация беше, че тя и змията бяха еднакво потресени от случката и се разбягаха в различни посоки. Има бог.

Щирлиц погледнал на горе и си казал – Я, жерави!
Жеравите погледнали надолу и си казали – Я, Щирлиц!

После бяхме пак на Карадере. Това е последната морска случка, която ще разкажа, защото е част от приказката и защото, ако продължа, ще стана досаден.

Вода, гора, пясък и море. Позната история.

Ненадейно в гората срещнах изключително добра, мила и прекрасна жена. Ще я наричам Чаена лъжичка.

Тя се появи. Подарих и кутия цигари. Тя се опита да ги плати. Аз отказах – Не, мерси, тия са ми твърде леки и без това. После станахме близки. Няма връзка.

Просто беше много мила.

Продължи кратко. И ме накара да се замисля отново.
Една вечер с Чаена лъжичка си лежим на плажа. И тя ненадейно ме пита:

- Абе, Мунчо – как го правиш това? Допушва ти се и се оказва, че Анакин Скайсмоукър току-що е свил. Дояжда ти се и Майчица излиза от гората след 5 минути и ти предлага чушка със сирене. Решаваш, че искаш...

Тук млъкна за малко – явно щеше да даде кофти пример и продължи –

- Винаги ли получаваш, каквото поискаш?

Отговарям – Не, разбира се, но разговорът ми се запечатва в главата като тъпа шега на Слави Трифонов. Впоследствие оставам сам в бивака. Освен мен там са само едни готини познати, които виждам веднъж в годината, и то тук. Не сме близки.

Аз съм асоциален темерут. Рядко общувам с тях. Стоя и гледам звездите. Какво ли не, но все сам. Те обаче се грижат за мен. Шах. Носят ми манджа, обръщат ми внимание.

Един ден, примерно след 5 дена, ми става неудобно и казвам на един от тях – Аз днес няма да обядвам, не ме мислете хич.
Казва добре.

След половин час някой донесе купичка бъркоч, остави я, не каза нищо и си тръгна. Не мина.

Бъркоч! Важна дума. Взимаш от всичко – сухи супи, картофи, подправки, кус кус или юфка, лук, чесън, абе каквото има и вариш супа. След това му слагаш толкова люто, че няма значение какво друго има вътре. Много вкусно нещо.

Това е. Сезонът свършва. Замислям се.

  1. Защо Чаена лъжичка ми каза това. То едва ли е вярно, но защо?
  2. Защо аз не правя почти нищо добро за никого, а във всеки момент някой ме обгрижва все едно съм Геновева?
  3. Някой има ли телефона на Отвъдното?

Продължаваме.

Да, постепенно сменихме Иракли с Карадере. Но и на Карадере му предстои същото.

Пропаднаха в погледа на богати хора и те решиха да ги усвоят.

С богати хора се спори трудно. Обикновено доводите, които имаш в банковата си сметка, са по-малко от техните. Искам да им кажа нещо!

Следващата стъпка ще е да сменим морето. Строителство, бате.
Криворазбрана цивилизация.

 

Към пета глава