"Скоро ще навърша 90 години и с мен ще стане като с другите. На всеки му идва редът". Думи като за на прощаване, изречени от човек, който вече осма година чакаме да умре, но смятаме за безсмъртен.

Това своеобразно сбогуване с живота Фидел Кастро направи пред 1300 партийни активисти в конгресния център в Хавана във вторник. В първата си публична изява от години Ел Команданте, който ще навърши 90 години на 13 август, говори със силен, макар и леко дрезгав глас, предадоха световните агенции.

„Може би това е един от последните пъти, когато говоря... Идеите на кубинските комунисти ще пребъдат като доказателство, че на тази планета, ако човек работи упорито и с достойнство, може да произвежда материалните и културни блага, необходими на човешките същества", каза революционният лидер, приветстван с възгласи "Фидел, Фидел".

В речта си Кастро не пропусна да предупреди човечеството, пише Монитор. „Най-голямата опасност произлиза от разрушителната мощ на съвременните оръжия, които са способни да нарушат мира на планетата, обяви той. -Може да направи невъзможен живота на земната повърхност и да доведе до заличаване на човешкия род, както това е станало с динозаврите”. Доколко думите му ще се окажат пророчески, предстои да видим.

Личността на Кастро десетилетия приковава вниманието на световната общественост. Мненията са на двете крайности – от издигане в култ до тотално отричане на диктатора. Ролята му световните процеси обаче е безспорна, а на историята ще оставим да отреди мястото му.

За официална рождена дата на Кастро се посочва 13 август 1926 г., но някои твърдят, че е доста по-късно. Фидѐл Алеха̀ндро Ка̀стро Рус се появява на бял свят в захарна плантация край град Биран. В семейство на испански имигранти. Момчето трябва да почака две години, за да бъде узаконено от баща си, който има още 7 деца – 5 дъщери и двама синове.

Сведенията за образованието на Кастро са противоречиви. Смята се, че първоначално учи в частни католически училища. Завършва средно през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен" в Хавана. По-късно през същата година учи право в Хаванския университет, където се включва в студентски сблъсъци между групи с различни политически възгледи. През 1947 г. се присъединява към лявата Ортодоксална партия. Тя е основана от Едуардо Чибас, който пък се кандидатира за президент и се обявява за икономическа независимост от САЩ. Макар Чибас да губи изборите, Кастро остава негов активен поддръжник. През 1948 г. Фидел участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. Връща се в Куба и се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана и активно ангажиран с Ортодоксалната партия. През 1952 г. се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста. Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от САЩ. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да обвини Батиста в нарушение на конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

През следващите месеци Фидел изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Те подготвят нелегален десант на Куба, насочен срещу Батиста, като към тях се включва и Ернесто Че Гевара.

На 26 юли 1953 г. организират нападение срещу казармата Монкада. Над 60 души се убити. Кастро, с група съмишленици, успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно е заловен. Не е напълно изяснено защо Фидел и Раул Кастро не са убити при залавянето, както повечето им съучастници. След нападението на казармата Фидел е осъден на 15 години зад решетките. Лежи в затвора на остров Пинос. Тикнат е в единична килия без книги и излива чувствата си в писма до любимите жени. Едната е съпругата му, а другата – любовницата. От управата на затвора нарочно разменят писмата и жена му, получавайки писмо, адресирано до любовницата, иска развод.

През май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. 18 месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, призоваващ кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание успява, а той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. Режимът на Батиста е свален, а Кастро застава начело на Куба и я превръща в първата комунистическа държава в западното полукълбо. Фидел става председател на Държавния и на Министерския съвет и президент на републиката.

А ето и равносметката от режима на Кастро

На острова отварят врати 10 000 нови училища, а 98% от населението е образовано. Куба има стабилна здравна система. Всичко това – за сметка на гражданските права. Профсъюзите губят правото си на стачки, независимите вестници са затваряни, а религиозните институции тормозени. Кастро ликвидира опозицията с екзекуции и арести, насърчавайки по този начин емиграцията. Най-големият поток от емигранти е в началото на 80-те. Според данни на дисидентите режимът е принудил 2 млн. кубинци и техните наследници да емигрират. Извършени са 5700 екзекуции, 1200 убийства без съд и присъда, 77 800 са безследно изчезнали в опит да напуснат Куба по море, а 11 700 кубинци са загинали в международни мисии.

През юли 2006 г. Фидел Кастро претърпява операция на корема. Тогава отстъпва властта на 5 години по-младия си брат Раул.

 

Идва 2 пъти в България

Фидел Кастро посещава България два пъти – през 1972 и 1976 година. Буйният му характер изпотява доста протокола и охраната. В Плевен през деня първите партийни и държавни ръководители водят Фидел по музеи и в Мъртвата долина, където са загинали близо 33 000 руски войници през Освободителната война. Вождът на кубинската революция е искрено разстроен, поднася цветя.

Истински доволен остава обаче, когато го вкарват в местни изби и му дават да дегустира уникални вина. Харесва старо червено вино. Вечерта кубинският комунистически лидер е на вечеря в известния ресторант „Пещерата” в парка Кайлъка. Поднасят му традиционни салати, топли питки с шарена сол и прясно сирене към ледената гроздова ракия. В програмата са включени гимнастички. Истински стрес за домакините се оказват неговите внезапни изчезвания. Първия път решава да поиграе баскетбол със студенти, а вторият е повече от пикантен. Твърди се, че Ел Команданте се е срещал тайно с естрадната ни прима Йорданка Христова.

 

Джина Лолобриджита го интервюира

Актрисата Джина Лолобриджида има знаменателна среша с Ел Команданте през 1974 година. Италианската филмова звездата е командирована от телевизия РАИ в Куба, за да направи интервю и филм портрет на Фидел. Тогава актрисата е на 47 години и продължава да е изключително хубава.

От революцията в Куба са минали 15 години, но водачът й Кастро продължава да е един от най-популярните личности в света. Харизматичен и неустоим за жените. Той е строго охраняван и трудно достъпен заради несекващите опити за убийство и атентати срещу него. Пред красивата италианка обаче няма прегради. Лолобриджида престоява на Острова на свободата 12 дни. Заснема филма и разговорите и се връща в Рим. Но РАИ не ги излъчва. Нещо повече - по странен начин и при неустановени обстоятелства лентата със заснетия материал изчезва.