Ние, хората, възприемаме света предимно чрез зрението. Ролята на обонянието, слуха и допира е значително по-малка за нас. Нека сега си представим, че носът ни беше най-чувствителният орган и чрез него опознаваме света в цялото му многообразие. Е, точно така е при кучетата.
Когато се появим в полезрението на кучето, то може да ни вижда, но разпознава, че това наистина сте ние по миризмата ни. Точно обратното на това, което се случва, когато срещаме познат човек... или дори куче.
Поради начина си на възприятие на света, кучетата получават дори повече информация от тази, която получаваме ние само чрез зрението си. Те подушват какво или кой е бил преди това в стаята, както и какво или кой се задава. Използвайки само зрението си, ние не можем да се сдобием с това знание.
Източник: iStock
Специалната форма на кучешкия нос и начинът му на издишване позволяват на животното да подушва по-качествено предметите. Това е и причината кучетата да доближават толкова много носа си до това, което искат специално да помиришат. Те вдишват през централния отвор на ноздрите и издишват през страничната "завъртулка", което позволява на миризмата да се концентрира и насочи към няколкото стотин милиона рецепторни клетки. За сравнение нашите са само пет милиона.
Влажният нос позволява долавянето на всички аромати, които се носят във въздуха, а всяка ноздра може да улавя миризмите поотделно, което позволява на кучето да се ориентира откъде идват те.
Източник: iStock
Чрез обонянието си кучето усеща емоционалното състояние на хората около него, разбира дали дадена жена е бременна, дали някой се страхува или представлява заплаха и получава огромно количество информация, която остава недостъпна за нас, но бихме могли да се научим да си сътрудничим. Най-известният пример за това е откриването на бомби и наркотици от специално обучени кучета, но възможностите са безбройни.
