Днес имен ден празнуват Атанас и Атанаска, както и всички, чиито имена са производни на тези - Аце, Наска, Наско, Таньо...
Атанасовден е празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Смята се, че умилостивява чумата, шарката и синята пъпка.
На 18 януари църквата чества Св. Атанасий Велики и архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, където се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий.
Свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове.
Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото.
Според поверието на Атанасовден зимата си тръгва. На този ден не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си.
Затова и не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета. Не се работи нищо - за предпазване от шарка синя пъпка, обриви и язви.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки. Забранено е впрягането на добитък.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболеле от охтика, синя пъпка и други обриви.
Според поверието, ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. А колкото е дебел снегът, толкова плод ще даде лятото.
