Историята, която ще ви разкажа се случи през един летен следобед, когато хекът все още не беше толкова популярен не само сред младите, но и сред пазителите на закона.

Та, стоим си ние с няколко приятели в градинката до нас, лочим бира и, за да не се размажем съвсем на слънцето, решаваме да поцъкаме хек.

До тук - нищо престъпно в действията ни, нали? Е да, ама не.

Куките са ни нарочили за подривни елементи, основно заради кецовете и „размъкнатите" ни дрехи. Така че, дори да четем Библията хорово, те пак са твърдо убедени, че правим нещо нередно. Съответно терорът с проверките и обиските е постоянен.

Въпросният следобед не прави изключение. Към нас се запътват двама полицаи, който приличат досущ на „Блус брадърс", само дето нямат гъзарските им очила и са в някак по-балкански вариант.

„Старши сержант Петров от 4-то РПУ. Моля документите за проверка" - избоботва под мустаци единия, поглеждайки ни така, че да се почувстваме като нещо, изровено от кофата преди малко. Ахааа, явно той ще го играе лошото ченге.

Вадим всички лични карти и чинно се легитимираме.

„И какво правите тук?" - пита другия с по-мек тон от на колегата си. Направо човек за момент да си помисли, че са ни на приятелска визита и просто ги интересува как се забавляваме.

„Ами, нали виждате. Слънце, паркове, бири на открито. Такива неща. Лято е все пак" - обяснява една мацка от компанията, като добавя дружелюбна усмивка.

„А марихуанка, а? Наркотици?"

„ Не, благодаря господин полицай. Аз само биричка си пийвам" - майтапи се един приятел. Органите на реда обаче явно не са на неговата шеговита вълна.

„Момче, веднага отваряй раницата"

„Разбира се" - послушно се съгласява пичът и разфасова съдържанието на раницата си пред тях.

От там се започва едно ровене из нещата му, подобно свиня в кочина. В крайна сметка полицаите не откриват нищо по-комрометиращо от пакет хартийки Rizla. Относно тях, услужливо се обясняваме, че не е незаконно да се пуши тютюн по последните ни сведения, така че удрят на камък с опита да ни заклеймят като деградирали типове.

Въпреки това, „лошото ченге" е адски съвестен в задълженията си. Този строг, но справедлив човек. Истинско олицетворение на професионалният дълг. Той старателно продължава обискът до най-малките детайли.

Най-сетне стига до хека. В очите му се чете недоверие и злеприкрита ненавист. Сякаш хека е супер-мега-турбо опасна бомба, а ние целим с нея да затрием не само човешкия род, но и този на хлебарките.

Взима го с два пръста, поглежда го с погнуса ту отляво, ту отдясно и захвърляйки го отново на земята, се обръща към колегата си:

„Пиши в рапорта: топче - тип наркоманско"