В понеделник цената на петрола спадна с 25%, което е най-големият ѝ срив от десетилетия, а заедно с нея се понижиха и борсовите индекси, преди да нараснат със 7% заради очакванията от стимули от централните банки. На места дори търговията беше прекъсната заради изключително високата волатилност.
За срива на цената на "черното злато" има много причини, действащи едновременно - епидемията от коронавирус, която се разпространява във все повече части на света, замразяването на китайската икономика (страната е най-големият вносител глобално) и ценовата война между Русия и ОПЕК, заради която американският лек петрол се търгува за 33,57 долара за барел, а брент - за 37,25 долара за барел.
Някои анализатори предвиждат даже още по-голям спад - до 20 долара за барел, тъй като петролният картел и неговите партньори след края на месеца ще могат да произвеждат колкото искат. Това означава, че сегашното свръхпредлагане спокойно може да се задълбочи.
Всички тези феномени са много лоша новина за производителите на шистов петрол в САЩ - те не просто са задлъжнели и икономиката е изправена пред следващата рецесия, а ценовата война между производителите ОПЕК и партньорите им може тотално да сринат стойността на суровината. А тъй като добивът от шисти е доста по-скъп от конвенционалния, отрасълът се нуждае от по-високи цени на международните пазари, за да може да функционира.
Затова не е изненадващо, че когато пазарите отвориха в понеделник, всички компании бяха засегнати от тежки загуби. Ситуацията за шистовите компании е толкова тежка, че някои инвеститори, като трейдъра Нийл Дингман от SunTrust определиха ситуацията като "енергиен армагедон".
Производителите моментално обявиха понижаване на капиталовите разходи, но и това не им помогна да минимизират щетите. А инвеститорите, които през цялата 2019 г. бяха скептични към сектора, започнаха масова разпродажба на акциите на представителите му, които спаднаха с между над 30% и 73% (в случая на Anadarko). Това доведе до заличаване на капитализация за милиарди долари само в рамките на вчерашната търговия.
Ако тази ситуация продължи и ако икономиките от Европейския съюз навлязат в рецесия, каквато по всяка вероятност ще се наблюдава в Италия, докато Германия е в стагнация, а Франция ще регистрира минимален растеж през първото тримесечие, проблемите за шистовия отрасъл, благодарение и на който САЩ се превърна в нетен износител на петролни продукти за пръв път в историята си през есента на миналата година, може да доведат до пълен колапс на сектора.
"В момента имаме съставките за значително по-тежка криза от Голямата рецесия от 2008 г.", пише Ник Кънингам от Oilprice. Всъщност прогнозата е сривът да обхване 50% от шистовите компании - очакване, заради което някои анализатори определиха положението им като "кървава баня".
Същевременно за тях няма светлина в края на тунела - през 2019 г. кредитният риска на бизнесите от отрасъла беше увеличен, което означава, че достъпът им до кредитиране, както и до финансиране на пазарите, на практика е отрязан.
