Да се откажеш от световна кариера преди 40-те, е непонятно. Не и за Юлиан Константинов. Той е зарязал международните оперни сцени преди 10 години, макар да са му осигурявали светло бъдеще. Както и на семейството му. Тогава със съпругата си Юлия, която днес е шеф на моден сайт, имат един син, вторият още не се е родил. Днес момчетата им са на 16 и 8 години.

„Телевизионен герой” в „Байландо”, „Аз обичам България”, „Сблъсък”, „ВИП Брадър”, сега и в „Звездни стажанти” Константинов става след като слага точка на пеенето.

Снимка 230985

А пред прага на 50-те, които ще навърши през август, той прави признания за музиката и телевизията, за волейбола и себе си. Разказва и любопитни истории от детството, свързани с брат си Пламен Константинов – националния селекционер по волейбол.

 Защо прие да си част от предизвикателството „Звездни стажанти”?

  • Човек приема да участва в тв проекти, защото с полезното има и приятно.

„Отборът” твоят отбор ли е?

  • 7 човека се събрахме на случаен принцип, тъй като бяхме разделени на два отбора – мъжки и женски. И малко по малко започнахме да ставаме отбор. Но колкото отиваме към края на предаването, всеки мисли, че е направил повече от останалите и е в основата на нещата.
Снимка 230990

Основното изпитание в този формат в сблъсъка на характери ли е?

  • Винаги има борба на характери, най-вече, когато става въпрос за популярни хора. И в „Звездни стажанти” това е в основата. Или както в световната драматургия, където има 5 истории – любов, раздели, убийства и самоубийства..., така и тук всичко се върти около една-две, но Биг Брадър е в основата на всичко.

Какъв е урокът, който научи от участието в „Звездни стажанти”?

  • Най-странно е, че непрекъснато всички разказват колко много са научили и ми става смешно... Участници в „Биг Брадър” казват много мъдри неща от сорта на: „Разбрах какво означава моето семейство за мен...” Това, че трябва да влезеш в този формат, за да разбереш какво означава семейството за теб, граничи с малоумие! Така че какво съм разбрал – нищо не съм разбрал... Може би съм разбрал някакви неща, които са в миналото ми и нямат нищо общо с влизането ми в „Звездни стажанти”. Просто разбрах какво е трябвало да направя преди време, за да не съм стажант днес.
Снимка 230991

Източник: Нова тв

И то е...

  • Много работи са, ако беше само едно, щеше да е лесно... Лошото е, че проявявам глупост често...

По-скоро си експанзивен, май?

  • Не! Глупав съм, защото глупавият човек знае и разбира какво ще стане, но въпреки всичко го прави. Простият човек не разбира какво ще стане и го прави. А умният - вижда какво не трябва да прави и не го прави. Прости са тези категории и аз, за съжаление, съм проявявал доста често глупост в живота си.

По-добре да си глупав, отколкото лицемерен, нали?

  • - О-о-о да! Ужасно е, когато директно се сблъскаш с лицемерни хора.

Агресивен ли си?

  • Не съм спокоен човек, но не съм агресивен. И това, което се случи преди време с журналиста от БНТ – на когото посегнах, отдавна не ми се беше случвало. Той така качествено ме напсува... Бях спрял на едно място, той ми вдигна чистачките на колата, питах го какво прави... Както и да е, но си ме напсува...
Снимка 230987

Защо избра да се занимаваш с музика, а не с волейбол – спорт, който е традиция в семейството ви, а и си бил капитан на „Левски” като юноша?

  • Помня, че баща ми ми купи касетофонче и в средата на касетата, която въртях, имаше едно парче, което аз връщах постоянно. Оказа се, че е „Хей, Джо” на Джими Хендрикс. Това беше първият етап от пристрастяването ми към музиката, който беше неосъзнат. Вторият беше, когато приятел от отбора по волейбол ме попита каква музика слушам и ме заведе в тях да чуя концерта на „Дийп Пърпъл” в Япония. Бях парализиран от тази музика...

Съжаляваш ли, че не си продължил да се занимаваш със спорт?

  • Чудя се дали бих могъл да стана добър играч... Проблемът беше, че имах един гаден треньор, който искаше да ми покаже кой командва и буквално да ме съсипе като състезател, колкото и странно да звучи това. Но не знам дали можех да стана добър играч – по-скоро – не!

Близък ли си с брат си и колко години е разликата ви?

Снимка 230992
  • 7 години ни е разликата с Пламен. С него имаме особена близост, която за мен е нормална, но не и за хората. Като ме попитат: „Брат ти има ли гадже” и аз кажа, че не знам, мислят, че аз крия. Никога с брат ми не сме си говорили за това кой има и кой няма гадже.
Снимка 230998

Той винаги ли е искал да е спортист?

  • Той искаше да стане хирург – нещо, което никой не е казвал, вероятно и той самият го е забравил. Не знам дали е било заради „Болница на края на града”, но си спомням, че баща ми помоли и от д-р Шойлев дадоха за брат ми медицински плащ и безброй инструменти. Той беше изключително щастлив от това. Естествено, после, защото вървеше много висок, го записваха тенис на корт, който му се отдаваше и до днес играе много добре, после опитваха плуване, висок скок и в един момент той влезе в залата за волейбол и остана там.

Биехте ли се като деца?

  • Не сме се биели, защото ни е голяма разликата във възрастта. Но аз гледах „Роки” и като останехме сами вкъщи, взимахме едни чорапи, пълни с други чорапи – като боксови ръкавици и го карах да правим мачове. Помня и като живеехме в „Дружба” като деца, как още на втория ден се сбих с един циганин. Оказа се, че това действа добре на имиджа ми, което брат ми използваше.

Предполагал ли си, че ще се превърнеш в тв герой?

Снимка 230988
  • Това стана по стечение на обстоятелствата - спрях да пея.

Защо?

  • Така реших тогава, което е част от моите глупости (усмихва се, б.а.). Ласкаех се от мисълта, че когато не намирам смисъл, спирам да пея. Много бяха факторите, за да спра да пея, в един момент наистина не можех – нямах нито желание, нито възможности. Това е част от характера ми, която не позволява да направя отново такава кариера, каквато имах.

Явно си решителен човек!

  • Никой не ми е казал - „трябва да спреш” или „по-добре да спреш”, просто реших, че не мога и не искам по този начин да продължавам. Беше ми омръзнало всичко – пеенето се беше превърнало в кошмар, не изпитвах удоволствие... Репетиции по 10-12 часа, грим – залепване на бради и мустаци, костюми, нерви... Изключително тежка професия е оперното пеене! Имаше години, в които след представление заставах пред огледалото в гримьорната и светваше въпроса: „И сега какво?” Отговорът беше: „Препълнен е хладилникът, друго – нищо...” И спрях да пея - повече от година не си отворих устата.
Снимка 231114

Говориш за времето, когато си градил световна кариера, нали?

  • Отказах неща, които бяха за следващата година, за две години напред дори... Отказах ангажимент, което никой не би трябвало да прави. Един съвременен американски композитор пишеше опера и беше категоричен, че чува само моя глас за главната роля. Дори  изпрати първо действие на агенцията, с която работех, за да видя как върви операта като музика. Ставаше въпрос за 7 спектакъла в Ню Йорк и 9 в Сан Франциско за следващата година. И аз, като се сетех какъв кошмарен период изкарах в „Метрополитен”, си казах – не, не искам! Сега мога да кажа, че сантиментът е вреден, в който и да е бизнес. Няма да забравя, докато бях в Ню Йорк, че все се случваха неща, които не можех да откажа. Последните 3 години имах спектакли в „Бастилията” в Париж, в Ню Йорк – „Метрополитен” и в Барселона – Театър Лисео, и то все около Нова година бяха. Взимах голям апартамент, с много стаи, идваха жена ми с майка си, брат си и детето ни, което тогава беше само едно – Георги. Добре помня този нюйоркски период, в който те си тръгваха на 3-4 януари.
Снимка 230994

Това същият случай ли е, когато си бил в апартамент на актьора Крисчън Слейтър?

  • Точно така, само че апартаментът беше на майка му, която го даваше под наем... Та като ги изпратих и се върнах в този апартамент, в който седмици след това намирах играчки на детето си, ми се разгонваше фамилията. Ето, това е част от характера ми, която не е добра за професията ми...
Снимка 230995

И след като спря да пееш навън, какво прави?

  • Попявах по малко тук, защото като си отказал ангажименти веднъж – два пъти навън, е много трудно. Хората не са склонни да прощават подобни неща. Помня как отидох в немската агенция, с която бях работил, при големия шеф Хилберт и той попита: „Как да обясня, защо Константинов с тази голяма кариера реши да се откаже?”

Бързо ли те забравят в професията?

  • Забравят те веднага! Има безкрайно много хора, да не говорим за количеството руснаци, които са готови на всичко, за да правят певческа кариера. А руснаците не са лоши певци. Ето така телевизията се оказа вариант, от който човек може да изкара някой лев. Но и това е работа. „Аз обичам България” беше чудесен формат и имам много приятни спомени от него.

Във втората част от интервюто си Юлиан Константинов разказва за връзката си с рок музиката и възраждането на група „Кокаин”, за отношението към синовете си, за наближаващия 50-годишен юбилей, за приятелите и за едно предателство, което помни и  днес.