Как един от най-успешните българи у нас и в чужбина съумява да остане верен на себе си?
За предизвикателствата на живота, за срещите с най-големите звезди, за опита, натрупан през годините и предстоящия концерт днес, 29 февруари, цигуларят Васко Василев потърси 10 качества на истинския българин в предаването „Десет“ по Bulgaria ON AIR.
Горд с произхода си: Винаги ще бъда българин, в която и точка на света да се намирам. Връщам се често в България, за да се заредя с енергия от природата ни.
Посланик на България: Колкото и да сме малко, имаме известни хора във всеки един бранш. Постоянно разказвам колко е красиво тук и как Господ е създал тази страна за себе си.
Културно обогатяване на нацията: Готиното на музиката е, че може да те пренасе в различни епохи.
Без страх от предизвикателствата: Свикнал съм да бъда в различно амплоа - понякога дирижирам, акомпанирам. Затова съм свикнал да не съм винаги първа цигулка.
Скромност срещу самочувствие: Важно е човек да знае как изглежда отстрани. Когато свиря на концерт, съм подложен на критика и се надявам най-близките ми хора винаги да казват истината.
Образование за поколенията: Развивам частна консерватория, която е със седалище във Валенсия и Сингапур. Ще я открием тази година със супермузиканти. Имаме професори от цяла Европа, които са действащи музиканти, а не преподават само в консерваториите. Смятам, че това е най-добрият подход.
Опитът учи: Навремето единственият начин да излезеш извън страната бе да станеш музикант или спортист. Като дете репетирах по 7-8 часа на ден. От една страна, се чувствах неприятно, когато всички останали деца са навън и играят. Но, от друга страна, е приятно, когато те дават по телевизията или те извикат в резиденция „Бояна“ при Тодор Живков. Спомням си, че тогава той ме попита какво искам и казах: „Сладолед“, а всички настояваха да кажа апартамент. Срещах се с много известни личности, но бях дете и не обръщах толкова внимание на това – свирих на Чаушеску и това, което ми направи впечатление, бе, че имаше много хубави мокасини.
Не забравя откъде е тръгнал: Понякога си мисля дали съм постигнал достатъчно. На времето бях 24-годишен концерт-майстор на „Ковънт гардън“, сега съм на 45 г. и в същото положение.
Живот, далеч от жълтото: Ако храниш медиите с жълти новини, ще продаваш вестници. Ако ги спестиш, няма никакъв проблем да запазиш личния си живот.
Пример за подражание: Повечето от нас помнят нещастието, но не и щастието. За мен то е тук и сега.
