Така шумно рекламираният събор в Рожен се оказа един голям бит пазар. Много българи очакваха събитието, което възкръсна като феникс от пепелта след 9 години. Но малцина са били тези, които се надяваха да видят именно такава гледка.

С приготвени трибагреници хора от различни краища на страната се насочиха към Рожен. Очакваните 350 000 души обаче така и не се събраха. Хората, дошли в разгара на лятото на поляната, наброяваха около 100 000-150 000.

На пръв поглед се набиваше безидейност в облеклото. За разлика от събора на фолклорната носия в Жеравна, който се провежда всяка година през август, и има идея - всички присъстващи да бъдат облечени във фолклорни носии, да не носят мобилни телефони и фото апарати, а да се пренесат в света на прадедите ни, то тук народът се разхождаше по потници и къси гащи, като на плаж. Единствено дългият трибагреник, който покриваше поляната, напомняше, че се случва нещо българско.

Иначе, около трибагреника - шатри и сергии. Много сергии. Като на панаир. Вместо артикули с национална символики по-важното бе, че има "маркови часовници" за по 10 лв. Временни татуировки, същите като тези по морето, не липсваха. Голяма част от поляната приличаше на китайски бит пазар със стоки-еднодневки - пластмасови герданчета и пръстенчета, детски „чичко мекичко", цветни дрънкулки и така актуалните гумени миньони и пластмасови барбита.

На поляната се бе изсипал и цял Луна парк от въртележки. За така култовите джаги също бе намерено място. Човек, работещ на развлекателните съоръжения, не скри, че въпреки забраната за чалга, то такава музика все пак е звучала, дори и за малко... А чалга имало, защото то зависело и „от публиката". Имало различни хора. Всеки му според  вкуса.

Всъщност любопитен момент бе и частта с музикалното оформление след 19 часа. Вместо глас да извият именити народни изпълнителки, то място в програмата намериха едни от остриетата в попфолк жанра, като Ивана, Емилия, Нелина, Десислава и Преслава. Да, вярно, те не пяха своите добре познати попфолк парчета, но не са и народни изпълнителки. Нито някога са претендирали, че са такива.

Само ден преди събора, един от организаторите на събитието - Симеон Караколев, от Сдружение „Национален събор на овцевъдите в България", обяви, че на Роженския събор няма да се допусне да звучи чалга, като ако някое от заведенията си позволи да пусне такава музика, ще му бъде спирано електрическото захранване. Е, какъв по-голям парадокс от това - закана да няма чалга, а да поканиш именно чалга певици да веселят народа.

Възмущението на мнозина, които не посетиха събора, бе и част от програмата, а именно - състезание по ръчна стрижба на овце... Народното веселие  продължи и с транжиране на агнета.


От събитието през  уикенда се възмути и писателят Христо Стоянов, който нагледно показа как изглеждаше поляната в Рожен цели три дни. Към фотосите писателят  точно и ясно описа милата родна картинка:

"РОЖЕН - 2015". НЕ СЪБОР, А НАЦИОНАЛЕН СЕЛСКИ ПАНАИР - С КЮЛОТИТЕ, ЧОРАПИТЕ, "БУТИКОВИТЕ ТЕНИСКИ", МЪНИСТА, ТАТУИРОВКИ, ВИЕНСКИ КОЛЕЛА И БЛЪСКАЩИ СЕ КОЛИЧКИ... САМО ЕДНА ЦИГАНКА СЪХРАНЯВАШЕ БЪЛГАРСКОТО И ПРОДАВАШЕ КАЛЦУНИ И ПЪСТРИ ТЪКАНИ ЧЕРГИ. ВСИЧКО ТОВА ОМЕСЕНО С НАДДАВАНЕ ЗА ДОБИТЪК, БЛЕЕНЕ И МУЧЕНЕ НА ЖИВОТНИ. НЕ СЛУЧАЙНО СЪБОРЪТ НОСЕШЕ ЗАГЛАВИЕТО "НАЦИОНАЛЕН СЪБОР РОЖЕН - 2015 НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО". КАКТО ВИЖДАТЕ ТВОРЧЕСТВОТО И ЖИВОТНОВЪДСТВОТО СА НАРОДНИ... ЧАЛГАТА Е В ГЛАВИТЕ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ - ОТ КРАЙ ДО КРАЙ..."

Снимките на Христо Стоянов говорят и без думи:




Само тази циганка съхранява българското и изми очите на събора...

снимки: Христо Стоянов