На всеки от нас се е случвало да стигне момент от живота си, когато поради една или друга причина се оказва без половинка. И докато в някои страни да си „single" носи едно особено очарование, предизвиква интерес и обещава вълнуващо запознанство, в България да ти лепнат етикет „стара мома" граничи с публичен разстрел.

В нашето общество е предимно прието на една определена възраст, вече да си част от двойка - „да не ти мине времето" (сякаш си кофичка кисело мляко със срок на годност).

На необвързаните хора, избрали да бъдат известно време насаме и в хармония само със себе си (или останали сами просто от разочарование), се гледа подозрително - „щом е сам, значи нещо не му е наред!", „тая щом са я зарязали, значи не е стока" - вади обществото подобни жалки умозаключения.

Съвременните необвързани хора се застрашени от оценките на криворазбран морал и смехотворни стереотипи. И докато част от тях живеят живота си, без да дават ухо на хорското тесногръдие, има хора, които се засягат и от един презрителен поглед, затварят се в себе си, и приемат чуждото мнение за обективна присъда за собствените cи качества.

Ако не те осъждат - започват да те съжаляват. Започва безкрайна поредица от подходящи ергени, които услужливи лели, братовчедки или приятелки ти подбутват без оглед на личните ти предпочитания („Така де, и без това си сама като кукувица, какво толкова ще подбираш?").

Започват десетки срещи „на сляпо" с приятелката на приятелката на най-добрия ти приятел, с колежката на колежката от офиса, с уредени срещи от майка ти с нечия далечна племенница. И при поредния неуспех, те гледат тъжно, кравешката, и цъкат с език „Ех, кога ще го оженим това момиче!?", „ Толкова добро момче, ама тия никаквици все парите гледат!".

И накрая - защото, разбира се, отчаянието идва накрая - човек с по-слаба психика толкова свиква с назидателните нравоучения, че започва да им вярва (както бабите вярват на „жълтите" вестници -  „Щом го пишат, значи все някаква истина трябва да има!"). Така интересни, забавни, одухотворени личности се превръщат в хора, с единствената цел да се доберат до що-годе подходящ обект за брачно съжителство, който да не подушва от километри отчаянието им и да се „излъже да ги вземе".

Обнадеждаващ е фактът, че в днешно време, все повече хора сами преценяват какво и как искат от живота и не допускат вмешателство на предразсъдъци. Все повече хора знаят, че безогледното бързане към целта „партньор", опорочава тази цел и я превръща в „излишен придружител". Все повече хора избират да са „Single &Fabulous", а не нещастно женени и в крайна сметка - разочаровани.

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани Forward Singles