На всеки от нас се е случвало да стигне момент от живота си, когато поради една или друга причина се оказва без половинка. И докато в някои страни да си „single" носи едно особено очарование, предизвиква интерес и обещава вълнуващо запознанство, в България да ти лепнат етикет „стара мома" граничи с публичен разстрел.
В нашето общество е предимно прието на една определена възраст, вече да си част от двойка - „да не ти мине времето" (сякаш си кофичка кисело мляко със срок на годност).
На необвързаните хора, избрали да бъдат известно време насаме и в хармония само със себе си (или останали сами просто от разочарование), се гледа подозрително - „щом е сам, значи нещо не му е наред!", „тая щом са я зарязали, значи не е стока" - вади обществото подобни жалки умозаключения.
Съвременните необвързани хора се застрашени от оценките на криворазбран морал и смехотворни стереотипи. И докато част от тях живеят живота си, без да дават ухо на хорското тесногръдие, има хора, които се засягат и от един презрителен поглед, затварят се в себе си, и приемат чуждото мнение за обективна присъда за собствените cи качества.
Ако не те осъждат - започват да те съжаляват. Започва безкрайна поредица от подходящи ергени, които услужливи лели, братовчедки или приятелки ти подбутват без оглед на личните ти предпочитания („Така де, и без това си сама като кукувица, какво толкова ще подбираш?").
Започват десетки срещи „на сляпо" с приятелката на приятелката на най-добрия ти приятел, с колежката на колежката от офиса, с уредени срещи от майка ти с нечия далечна племенница. И при поредния неуспех, те гледат тъжно, кравешката, и цъкат с език „Ех, кога ще го оженим това момиче!?", „ Толкова добро момче, ама тия никаквици все парите гледат!".
И накрая - защото, разбира се, отчаянието идва накрая - човек с по-слаба психика толкова свиква с назидателните нравоучения, че започва да им вярва (както бабите вярват на „жълтите" вестници - „Щом го пишат, значи все някаква истина трябва да има!"). Така интересни, забавни, одухотворени личности се превръщат в хора, с единствената цел да се доберат до що-годе подходящ обект за брачно съжителство, който да не подушва от километри отчаянието им и да се „излъже да ги вземе".
Обнадеждаващ е фактът, че в днешно време, все повече хора сами преценяват какво и как искат от живота и не допускат вмешателство на предразсъдъци. Все повече хора знаят, че безогледното бързане към целта „партньор", опорочава тази цел и я превръща в „излишен придружител". Все повече хора избират да са „Single &Fabulous", а не нещастно женени и в крайна сметка - разочаровани.
Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани Forward Singles
Емо13
на 20.10.2010 в 13:54:31 #8Едно уточнение: "LS" е съкращение от Lifestyle, което означава, че не се подписва автор, а медията като цяло.
SSL
на 20.10.2010 в 11:03:36 #7Да, прекалено тъпо е да правиш разлика и да подценяваш хората на база дали имат деца или не, дали са женени или не, на колко години са и т.н. Това си е направо расистко. Така, че по-леко с иконките, асе замили малко...
SSL
на 19.10.2010 в 12:00:35 #6Левскар (уважения за отбора!), разбирам те добре, но не се притеснявай за мен. Аз си имам семейство и не говоря за родителите ми, а за мое си семейство (чети по-долу какво съм писала - и ти като мене за LS ). Иначе мерси ти за препоръките, ама аз съм те изпреварила малко.
SSL
на 18.10.2010 в 16:15:43 #5Трионо, сори. Като каза, че си го чел 3 пъти, се зачетох и аз и ... грешката е моя. Смятах, че си на различно мнение, но - недоглеждане, сори още един път. Колкото до другата критика (ако въобще е до мен, защото не знам кой отговаря на LS), работя си, имам си семейство, живежа отделно от наще...все неща които не ти влизат в работата, мисля. Просто мисля, че не трябва да се прави разлика между хората на база: "Стара мома/ерген" или "сингле". И изглежда, че голяма част от целия ЕС мисли по същия начин. Но при каквито и да било критики, факт е, че все повече хора са сингъл (дали по техен избор или не!) и всички те се приемат нормално от обществото. А време има за всичко и аз принципно не намирам смисъл да се започва връзка с неподходящ партньор, само за да си смени човек статуса от "сингъл или стара мома/ерген" на "обвързан/a, женен/а" или каквото и да е. Тъпо е!
SSL
на 15.10.2010 в 16:06:32 #4Сингле = Single Съжелявам, не видях че ми го превежда...
SSL
на 15.10.2010 в 16:03:55 #3Трионо, не подкрепям разделението, което налагаш на хора живеещи навън. Смея да твърдя, че дали в БГ или извън - разбирането за "Сингле" е едно и също и то няма нищо общо с нашето "стара мома". Колкото до авторката, аз смятам, че се предлага тема за дискусия, която вече е морално остаряла и няма никакъв смисъл да си губиш времето. Нещата от отдавна са сведени до това - ако ти харесва да се обвързваш, ок, а ако не - пак ок. Голяма част от населението на ЕС, включително БГ, са т.нар. Сингле и е факт, че разлика в отношението към тези хора няма. От тази гледна точка намирам, че дискусията е някакъв тип оплакване базирано по-скоро на някакви безмислени и остарели комплекси, отколкото почивашо на реални факти.
Емо13
на 14.10.2010 в 17:54:42 #2Пречи, защото не е "етикет", а стандарт на поведение. За женитбата и детето никога не настъпват подходящ момент, място и състояние на духа, но ТРЯБВА да се случат.
Матю
на 14.10.2010 в 17:53:29 #1М-м, да. Подходящ шаблон за есе на произволна тема. Да пробваме с "гладен": ================ На всеки от нас се е случвало да стигне момент от живота си, когато поради една или друга причина се оказва гладен. И докато в някои страни да си „гладен" носи едно особено очарование, в България да ти лепнат етикет „гладен" граничи с публичен разстрел. На гладните хора, избрали да бъдат в хармония само със себе си, се гледа подозрително - „щом е гладен, значи нещо не му е наред!" Съвременните гладни хора се застрашени от оценките на криворазбран морал и смехотворни стереотипи. Ако не те осъждат - започват да те съжаляват. Започва безкрайна поредица от подходящи менюта, които услужливи лели, братовчедки или приятелки ти подбутват без оглед на личните ти предпочитания („Така де, и без това си гладен като кукувица, какво толкова ще подбираш?"). И при поредния неуспех, те гледат тъжно, кравешката, и цъкат с език „Ех, кога ще го нахраним това момиче!?" И накрая - защото, разбира се, отчаянието идва накрая - човек с по-слаба психика толкова свиква с назидателните нравоучения, че започва да им вярва. Така интересни, забавни, одухотворени личности се превръщат в хора, с единствената цел да се доберат до що-годе подходящо тегло. Обнадеждаващ е фактът, че в днешно време, все повече хора сами преценяват какво и как искат от живота и не допускат вмешателство на предразсъдъци. Все повече хора знаят, че безогледното прехранване, опорочава тази цел и я превръща в „излишен придружител". Все повече хора избират да са „Fit & Fabulous", а не нещастно сити и в крайна сметка - разочаровани.