Студът навън предизвика любовни размисли в Калина Паскалева. Ето какво мисли за любовта и кокаина авторката на "Дневниците на една курва"

Студено е. Навън, в сърцата и в душите ви - празни като джоб на бездомен. Досущ като него ги пълните с водка за да намерите обич на заем. От оная фалшивата, дискотечната, дето се изпарява както спирта в кръвта ви - след 24 часа. От оная, в която всичко е цветно докато изгрее слънцето и маските паднат. Натежалата спирала едва държи клепачите ви, които се сблъскват с истината - търсеща приспивателно за утеха. Искате да заспите и да забравите.

За него/ за нея, за измамната вечер. Роклята и костюмът са разпилени на пода, цигара догаря в пепелника, до чинията с няколко линии кокаин. И той е фалшив. Не ви хваща съня и сърцето ви бие учестено. Но не е от невероятния секс - било е грозно и мръсно чукане, досущ като порно филм. И няма и следа от романтичните филми, в които първата целувка е на брега на морето. Това търсите вие, това ви намира. Лесното, бързото, то няма история.

Няма спомени. Има само аромат на страст и вкус на прехапани устни. Това не е любов, и не ще прерасне в такава. Това са модерните взаимоотношения на 21 век, които всички прокламирате и лъжете, че харесвате. Удобно нали? Без ангажименти и излишни тревоги. Всички вие сте заети да бачкате много - и дупе да ви е яко и в пряк и преносен смисъл. Изкарвате кинтите, с които да ви харесат.

И не е нужно да пишете поеми, да подарите роза, достатъчно е да се види ключа на скъпата западна кола. Толкова е гладен народът, че марката няма значение. И апартаментът няма значение дали е ваш. Тя няма собствен, мечтае да си остави четката за зъби някъде. И закачалката с балната рокля. Онази същата, която свалихте след третата водка. Още в кенефа, на по линия.

Така седят нещата. Но има и друга страна. Онази, в която чувствата са истински. Онази, в която не мислиш кога ще получиш или подариш пръстен. Онази, в която една усмивка, е целият ти свят. И там го има мръсното чукане, но то е само за разкош. Не повод за вечеря със закуска. Кафето се пие и за да споделиш как ще мине денят ти.

За да получиш съвет и вечерта да разкажеш, да плачеш или да се посмееш. Онази любов не е вечна, защото вечността е само за мъртвите. А кой иска пепел пред огън. Онази чиста, истинска любов, не смята кой колко е дал, и кой колко е взел. Там няма женски игрички и номерца, с които мъжът да падне в капана. Там има само един океан. От емоции. Понякога бурни, понякога тихи и плахи. Като вълните сутрин - едва докосващи брега. Същият, на който без свян стои забравена мъжка риза. От него съблечена.

За мен това е любов. И когато в сърцето ми стане студено, значи всичко е вече на пепел!