Ирра: Не е късно връщането ми на сцената, макар след 12 години (ВИДЕО)

„Когато прочетох, че 12 години не съм на сцената, осъзнах колко са много. Времето минава толкова бързо" - откровена е Ирра, която отново се връща към това, което винаги е обичала. Някогашната принцеса в поп музиката и днес е онова момиче, което помним. Макар вече да е майка на две момчета, тя е запазила детето в себе си. За синовете си, за отминалите години, за връщането си към музиката и новата песен „Секунда време", която направи, Ирра разказва откровено пред Lifestyle.bg. Певицата е готова и с проект от стари нейни парчета, но поднесени с модерно звучене.

Ирра, като че ли споменът за теб е за „принцесата в поп музиката" ни, както те наричаха?

- Такъв медиен образ ми беше създаден. Истината е, че всичко исках да направя сама. И ако някой имаше нужда от помощ, зарязвах всичко и хуквах. Сега се уча да искам помощ, в което няма нищо лошо. Не знам дали се раждаме научени и след това забравяме или трябва да се учим на някакви неща постоянно. Децата ми, според мен, са стари души, защото такива неща ми казват, че се изумявам.

Колко големи станаха децата ти?

- Единият е на 6, а другият - на 11 години. Те са моят пореден урок. Научиха ме да съм търпелива, да изслушвам и да чувам какво ми казват. Те винаги са били много прави за всичко, което са ми казвали.

Умееш ли да прощаваш?

- Първо трябва да простя на себе си. Винаги търся вината в мен. Нормален човек съм и нямам свръхестествени сили да правя всичко, а и не е нормално да правя всичко така, че да ме харесват.

Но може би, когато си започнала да се занимаваш с музика, си държала всички да те харесват?

- 1998-а година, когато започнах професионално да се занимавам с музика, и издадох албум, го направих, без да мисля за хората. И се чувствах много добре. След това, започнах да структурирам нещата по начин, приятен за публиката. Което е нормално, защото е израстване и продължих да следвам себе си, но гледах и отсреща какво се случва. Най-вероятно е имало моменти, когато съм се изгубила някъде по трасето и е трябвало да спра, за да мога да се намеря.

Не е ли късно сега отново да се върнеш към музиката?

- Не! Същото е, ако говорим за отношения. Това е тема, която много разисквам с приятелите си. Защото се оказва, че понеже не комуникираме по между си, се стига до недоразумения и драматични обрати. Например, в Мексико, където бях на духовно пътешествие, ми беше толкова тежко първите дни, че децата не са до мен. Не знаех на кой свят се намирам. Марияна, която е мой учител, ме накара да направим заедно една духовна практика, за да се освободя от черните мисли. И се получи. Затова казвам, че там, в Мексико, захвърлих всичките си страхове. Много е важно в такива моменти да имаш правилния човек до себе си, който може да ти отговори на всички въпроси. Във всички религии се говори за любов. А любовта тръгва от нас. Когато обичаш себе си, обичаш това, което правиш, обичаш това, което ти се случва, независимо дали е малко или голямо. Чувстваш се спокоен и можеш да разгръщаш още потенциала си. Когато си в постоянен стрес и робуваш на догми и предубеждения, се поставяш в рамки. Е, как искаме да живеем духовно и без агресия? Страстта за властване и контрол ми е много чужда. Усетя ли, че някой се налага, без дори да те изслуша, се оттеглям.

Властна майка ли си?

- Не съм властна, дори и към децата си. Давам насоки, но оставям всеки да изрази себе си. Така съм възпитавана - да вярвам в себе си, да знам, че имам подкрепата на родителите си, но преди това трябва да обясня защо съм направила избора си за нещо. И сега майка ми и баща ми са твърдо зад мен. Не мога без тях и постоянно се чуваме. Също така никога не съм чакала да мине определен период, за да кажа на някого, че го обичам. Прегръщам постоянно и приятелите си, и децата си... Ако не сега, кога?

Спомняш ли си преди колко време беше на голямата сцена?

- Последният ми концерт беше преди 12 години, на площада в Казанлък, ако не се лъжа. Беше голям, организиран от Камен Спасов. Имаше и чуждо участие. Аз не знаех, че това ще бъде последното ми излизане на сцена. Помня, че беше уникален, зареждащ концерт! Малко след това реших да променя живота си и да пренаредя приоритетите си. Дори да обърна повече внимание на себе си, за да разбера как ще продължа напред. То пък точно така се случи, че се оказа, че съм бременна - очевидно съм уцелила точния момент, за да спра да пея.

Означава ли, че децата са ти били приоритет, а не музиката?

- Да! Аз съм от хората, които смятат, че трябва да обръщат изключително внимание на децата си. Има жени, на които им харесва да са майки, както и такива, които предпочитат да правят и други неща. Аз реших изцяло да се посветя на майчинството. Знам колко е важно да се изгради една връзка между родителя и детето. А тя се изгражда именно в тези моменти, не когато детето порасне. Тогава връзката преминава на друго ниво. Прецених, че ако запазя силна любовта си към музиката, тя ще продължи и в бъдеще. Така е във всяка връзка, не само между изпълнителя и самата музика. В едно приятелство винаги се налага да се отдалечим, защото единият има да свърши нещо. А другият, ако е истински приятел, ще го разбере и изчака. Същото важи и за любовните отношения, и за тези между родителите и порасналите деца, както и в професионалните. Дори и да спреш да се занимаваш с нещо, ако го правиш с любов и желание, то пак ще стане, макар и след време. На мен също ми трябваше време, за да стигна до тези изводи.

Как точно се случи завръщането ти на музикалната сцена?
- Две години, след като родих първия си син, направих парчето „За мен". Отново, както и сега, работих с Мага, който обожавам. Той подбира с кого да работи и не винаги е в настроение, но аз имам приоритета винаги да го виждам усмихнат или аз да го усмихна. Тогава си дадох сметка, че заради многото пътувания, заради това, че синът ми не беше още достатъчно голям, а исках да имам и още едно дете, няма как изцяло да се отдам на музиката. Прецених, че още не е дошъл моментът, но направих песента, за да си вдигна самочувствието. Парчето не можа да се разгърне толкова, колкото ми се искаше на мен. И във времето като че ли изгубих малко увереност в себе си. Започнах да се опознавам отново и да се занимавам с духовни практики.

По-конкретно с какви духовни практики се занимаваш?

- С медитация и рейки. В Бургас, случайно срещнах Мариана, която, както казах, вече, е моят учител. Харесва ми, че каквото и да я попитам, може да ми отговори, но не завоалирано. Тя обяснява с факти и примери.

А какво стана с книжарницата, която имаше?

- Малко преди с Ава да отворим книжарницата ни, в която правихме много красиви неща, родих втория си син. А книжарницата се наложи да я затворим. Локацията й не беше добра. Но ми хрумна да направим онлайн книжарница, която прерасна в идеята, която винаги ме е вълнувала - да правя живота на хората красив. Така дойде и името на сайта - jivot.bg, в който има всичко. Харесвам България и ми е приятно да работя тук. Обичам да пътувам, но винаги искам да се връщам. И реших да популяризирам страната си, като популяризирам български дизайнери, защото те правят много красиви неща, но малко хора научават за това.

Кои бяха най-трудните ти моменти?

- Имала съм много трудни моменти. Но след като разбрах, че мога да отглеждам децата си и да правя бизнес, стигнах до извода, че не е необходимо да се отдавам само на едно нещо.

Страдаше ли за музиката през това време?

- Страдах за сцената... Всеки концерт, който гледах, много ме връщаше към емоциите, които съм изживяла на сцената. Дори съм плакала, защото знаеш как цялата любов, която даваш на публиката, ти се връща обратно. И ти става едно хубаво, че чак се просълзяваш! Това ми е липсвало... Но преди като, че ли не съм се замисляла толкова върху целия процес на създаване на песен, сега всяка секунда - в студиото, при написването на текста, ми е толкова важна. И това ме радва!

Защо новата ти песен е озаглавена „Секунда време"?

- В една секунда време могат да се случат толкова неща и човек може много да се промени. Освен това хората си мислят, че притежават времето, но не е така.

Как се намерихте с Мага, за да направите парчето - ти ли му се обади?

- Аз от време на време му се обаждах и той все ме питаше кога ще започнем да правим нещо. Аз все не знаех.

Защо си отлагала връщането си към сцената?

- Мислех, че няма да ми стигне времето. Притеснявах се някой проект да не оставя на заден план. Но при това невероятно пътуване до Мексико с Марияна, където ходихме на йога лагер, преоткрих себе си и захвърлих всичките си страхове. Казах си: Мога да правя всичко, имам неограничен потенциал, защо трябва да се ограничавам в някакви рамки и страхове. А то или ще стане, или няма да стане - длъжна съм да пробвам. Да, музиката е моето нещо - обожавам я! Но, ако се занимавам само с това, не си давам възможност да се развивам и в друга посока. А ние, хората, сме многопластови личности... Любопитна съм и искам да научавам много неща, и си дадох сметка, че не е необходимо да се ограничавам само в едно.

Мода ли е това да се занимаваш и отдаваш на духовни практики?

- Не знам! При мен това се случи във времето. Не мога да кажа , че съм краен привърженик на едно или друго течение в духовните практики. Аз намирам това, което на мен ми харесва - да гледам хора, които правят йога и асани, но аз самата не мога.

Нека да те върна към създаването на „Секунда време".

- Върнах се от Мексико и казах на Мага: „Започваме!" Той потри ръце и започнахме. Но му казах, че трябва да направим музика, която да звучи адекватно на времето. От там ни дойде идеята за ремикс на 8 от старите ми парчета. Добромир Банев написа текст, който много ми хареса, но в него не бях аз. Казах му, а той ме подкани аз да го напиша. Послушах го, а той направи скорострелни поправки и ми го върна. Отидохме с него и Мага в студио, за да го изпея и най-готиното беше, че се създаде страхотна творческа атмосфера. След това във фейсбук ме намери диджей Гого, на когото изпратих мои песни с добро качество, понеже работи в известен клуб и прави ретро вечери с български парчета. По-късно и той стана част от новия ми проект. Миксира всички мои песни. Девойките от „М Dance" направиха много хубава хореография и дойде време да заснемем клип. Исках да е различен. Приятел ми предложи да се обади на познат режисьор. Оказа се, че става въпрос за Поли Генчева, която е съпродуцент режисьор на „Съдилището", и си помислих: „Точно тя ще се занимава с музикални клипове!" „На Ирра ли?" - бил въпросът, когато двамата се чули, което беше шокиращо. Тя е силно интуитивна и беше разбрала, че се връщам към музиката. Освен, че се съгласи, тя намери най-добрия оператор - Красимир Андонов, който събра добър екип. Мина Кайе направи костюмите, Слав направи косите и грима и машината бързо се задвижи. Стана много хубаво...

Снимки: Десислав Червенков

А кога ще бъде представянето на ремиксите на старите ти парчета?

- През януари догодина.

Какво е онова, което те е съхранило, че изглеждаш прекрасно днес?

- Свободата! И детето в мен е толкова живо, и толкова му се играе, и толкова е палаво... Искрено се забавлявам, когато правя нещо заедно с децата си. И знам, че няма време! „Секунда време" минава ей така!/Lifestyle.bg