Наум идваше на репетиции на пиесата „Три сестри" и носеше енергия и концентрация, която повличаше всички ни. Актрисите го гледаха не като актьор, не като мъж, а като по-висше същество", разказа Деян Донков, делил 2-3 години една гримьорна с големия актьор, пред bTV.
„Озовах се там в един момент, седнах и си казах, че не съм го мечтал. Наум беше единственият български актьор, когото силно усещам и величая. Това беше първото, което му казах. Той само се усмихна", разказва Донков, за когото всяка среща и разговор с Наум са били съдбовни.
„Вниквал съм и съм придавал по-голяма значимост на разговора с него, отколкто той е влагал", посочва актьорът. Донков си спомня играта на Наум Шопов на финала на пиестата „Вишнева градина". „Наум играеше стария Фирс, вечният служител в имението, заключен, сам, който получава инфаркт и пада на земята. „На такава достойна възраст това беше каскада - той падаше истински".
