Деси Добрева, стартирала в шоубизнеса като вокалистка на "Ку-ку бенд" и напуснала след време Слави Трифонов-Дългия, за да гради самостоятелна кариера, тези дни тръгна на турне из страната с конкуренцията му от „Комиците". Преди това тя завърши престижния университет по музика „Бъркли Колидж" в Бостън, а след завръщането си в България се омъжи за ученическата си любов Мартин и роди дъщеричката си Алина.

- Деси, много се дъвка темата защо напусна Слави. Каква е истината?
- Абе, последната година при него имах чувството, че аз едва ли не само си клатя краката на стола зад бенда. Не се чувствах, че правя нещо. Аз съм енергична, а форматът е един и същ. Едно и също се прави, повтаря се, а аз искам да се развивам като музикант, артист, да участвам в различни проекти. Винаги съм мечтаела да уча в чужбина. Първо отидох в Германия, после в Англия, накрая - в Америка. Завърших изпълнителско майсторство с пеене в университета „Бъркли Колидж" в Бостън. Това е уникален в цял свят музикален университет, най-престижният за съвременна музика.

- И защо се върна?
- Носталгията беше много силна.

- Прибра се у нас, омъжи се за ученическата си любов и роди. Ти все още си в майчинство - защо тръгна на турне с „Комиците" - детето не се ли нуждае от постоянните ти грижи?
- В майчинство съм - в смисъл, че би трябвало да бъда в такова и да получавам полагащото ми се обезщетение, но не! А, разбира се, че Алина се нуждае от мен, но съм я оставила в сигурните ръце на баба си и дядо - моите майка и баща. Ето преди миг говорих с тях по телефона. Водят я на плаж, на разходки, обгрижват я. Непрекъснато се чуваме, макар че ми е много мъчно. Но тръгнах на турнето с „Комиците", защото няма как - трябва да се работи. Всичко струва пари...

- Казваш, че не получаваш майчинство - а нали щеше да съдиш държавата за него? Не успя ли, как стоят нещата?
- Всичко, което трябваше да направя, го направих. Май месец излезе един нов закон. Разбрах за него и пак на нова сметка пуснах документи в НОИ, но оттам, за съжаление, отново ми отказаха да ми изплащат майчинството.

- Знам, че имаше някакъв съвсем дребен проблем по отношение на точната сума, на която си се осигурявала у нас за времето, когато си била студентка в САЩ, нещо не ти признаваха май от този период...

- Вече това няма значение за мен. Аз винаги съм се самоосигурявала сама, откакто съм навършила 18 години до сега. Дори и когато бях при Слави се самоосигурявах, защото бяхме на граждански договори. Жалко! Така нито се подкрепя, нито се стимулира раждаемостта на една нация. Недоумявам що за социална политика се води?! Но - както виждаш - аз работя и така компенсирам майчинските, които трябваше да ми даде държавата.

- Ходенето по мъките, докато се убедиш, че държавната машина е тежка, безкомпромисно буквена ще те откаже ли да си имаш друго бебе?
- Не! И ще ти кажа защо. Защото винаги съм искала пълна къща с деца - такава каквато е нашата, в каквато среда съм израснала. Ние сме три деца вкъщи. Така съм възпитана.

- Отдава ли ти се ролята на майка? Гледам, че не ти личи раждането...

- На майка кърмачка при това! Още кърмя. Започнах вече втората година с кърменето на дъщеричката си. Имам мляко. Много суров лук съм изяла и ям /по съвет на майка си/, за да имам мляко. Ям и ядки, и какво ли не. Но слава на Бога за гена, който нося - много бързо възстанових и килограмите, и фигурата си след раждането. А и храната не ми се лепи изобщо, макар че съм кулинарка и обичам да готвя пикантно. Обичам домашната храна и не ходя по заведения.

- Зная, че след раждането сте във Варна с мъжа ти?
- Да, една година сме във Варна вече, но като се наложи, пътувам до София.

- А постоянният ти дом къде е?
- Нямам такъв. Колата е постоянния ми дом. Това е стационарният ми дом. Оборудвана е със всичко в багажника - като хотел е.

Там се преобличам, там се храня, спя. Всичко

- Като всяка певица, май много обичаш сцената?
- О-о-о, да! Храня се и със светлината на прожекторите. Като изляза - и всичко забравям - потъвам, за нищо не мисля. Пея. И както си пея, много често падам.

- Как така падаш?
- Ами спъвам се на високите си токчета и просто падам, просвам се на сцената. За всеобщ смях и за мой ужас. Ето, снощи /б.а. на 14 август/ в Хасково пак щях да се пребия на сцената. Но този път успях да го „отиграя" - позамазах положението едно хубавичко с „балетна стъпка". Но не всеки път имам този късмет.

Но и на концерта в Хасково не се спрях и пак хвърлих високите токчета. Абе, с токчета на мен не ми върви и затова гледам да пея боса. На всичките си участия започнах още на втората песен да си свалям обувките и да пея до края на бос крак. Излизам на сцената с обувки, колкото да ме видят, че имам такива и веднага ги хвърлям. И в САЩ като бях, многократно съм се претрепвала и падала по сцените. А веднъж за малко да изляза и... гола!

- Нима?
- /смее се/ Ако не беше организаторката на концерта да ме облече, да ми накупи - шампоани, сешоар, бельо, че и рокля...

- И какво точно се случи?
- Стоя на една опашка за багаж на летището в Ню Йорк. Дълъг полет. Пътувам за Сан Диего същия ден, в който имам концерт там. Пред мен една жена я обслужваха цели 45 минути и аз започнах да закъснявам за полета. И като отидох да чекирам, казаха ми „А-а-а, не може! Край, затваряме!". „ Абе, как ще затваряте?! Имам концерт!"

Ревнах. Ред сълзи, ред сополи. Треса се

Ония - непреклонни. Крещях: „Ще ви съдя! Ще разберете вие!". Заплашвах. Какво ли не издумах. Казаха ми: „Заминавайте, но без куфар". Как без куфар - тук имам рокли, бельо, багаж, трябват ми за концерта?... „Не ни интересува - отвръщат - ако искате, тръгвайте само с ръчен багаж" И аз - с едно чантенце, в което са само лаптопът и микрофонът ми, тръгнах в последния момент. Тичах към изхода и махах с торбата да не затворят самолета. Цялата бях не потна, не мокра, то сълзи и сополи, то чудо - вир-вода от горе до долу. Щях буквално да се срина в самолета, в който успях да се кача в последната минута. И после, ако не беше организаторката да ми купи всичко необходимо за сцената - от роклята до бельото - нямаше с какво да изляза да пея.

Агенция "Блиц"