Последният тандем се е получил с налучкване, не от първи път. Общото между двамата поети е мистичността.
Галина Николова я наблюдава "отстрани", меланхолично. Нейното първо появяване бе в групата на още две поетеси: Соня Николова и Ралица Чернева, които критикът Димитьр Танев включи в своя текст "Поезия и BG проблеми".
Азиз Таш пък постепенно навлизайки в двете литератури (българска и турска), а може би и в трета (арабска), натрупа една философска мистичност.
Той започва да пише в ранна юношеска възраст с тайната надежда някой ден да го поканят да чете в галерия "Дебют" на Националната художествена гимназия.
За да се подготви, без същевременно да се излага, репетира в Библиотеката на американския конгрес, където никoй не разбира български.
През 1/3 от времето си авторът се преструва, че е писател, през 1/3 - че е университетски преподавател, а през останалото време го мързи и не е ясно какво точно представлява.
В академичния си живот лъже, че писането на стихове и разкази му е хоби, а в писателския - обратното.
