"Война, секс и изкуство" - така изтъкнатият литературен критик Фолкер Исфорт е озаглавил рецензията си за автобиографичната книга "Да люспиш лука" на Нобеловия лауреат за литература Гюнтер Грас.


Краткият отрязък от биографията на Грас, обхващащ периода 1939 - 1959 г., говори за един неистово бурен живот и шокира цяла Германия, тъй като в книгата авторът разкрива, че в края на Втората световна война е служил във Waffen-SS на Хитлер.

Вследствие на разкритието дори нобеловата му награда за литература е поставена под въпрос.

В своята автобиография Гюнтер Грас се гмурка дълбоко в наивността на своята младост и търси обяснения за поведението си.

Майсторски преплел реалност и фикция, той разказва за края на детството си, настъпил с избухването на Втората световна война - за момчето, което се харесва в униформата на Хитлерюгенд и много му се иска да стане подводничар.

За страха на фронтовата линия. За ръфащия глад във военнопленническия лагер. За пробуждащия се глад за момичета. И за третия, най-неутолимия глад - глада за изкуство.

Вината, срамът, мълчанието присъстват неизменно в цялата книга. При това авторът не крие срама си, че е мълчал, не е питал, не е произнасял думичката "защо".

Не е питал защо вуйчо му е разстрелян като защитник на Полската поща в родния Данциг; къде е съученикът му, чийто баща е откаран в концлагер и чиято майка се е самоубила; каква е съдбата на учителя му по латински в близкия лагер на смъртта „Щутхоф" или на изчезналия един ден младеж, който по религиозни причини отказва да се докосне до оръжие...

"Да люспиш лука" е преди всичко документ на епохата. В книгата е осветлен обликът на едно поколение, приело с детинско усърдие нацистката идеология, пратено на явна смърт през последните месеци от войната, обречено на глад след нейния край.