„Вълка от Уолстрийт" (из пролога)

 ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Наивник

1 май 1987 г.

- Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! - каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф.  Ротшилд". - Разбра ли, Джордан?

- Няма проблем - отвърнах.

- Чудесно, защото ти си едно нищо. - И продължи да ме води напред.

Вървяхме през лабиринт от кафяви махагонови бюра и черни телефонни кабели на двайсет и третия етаж на кулата от алуминий и стъкло, чиито четирийсет и един етажа се извисяваха величествено над прословутото Пето Авеню в Манхатън. Обширната зала, някъде към петнайсет на двайсет метра, бе потискащо помещение, претъпкано с бюра, телефони, компютърни монитори и седемдесет крайно неприятни юпита. Сега, в 9:20 сутринта, всички бяха вече без сака, четяха „Уолстрийт Джърнъл" облегнати на столовете си и ликуваха от положението си на млади господари на вселената.

Да си господар на вселената... ами май беше доста благородно занимание; докато вървях с евтиния си син костюм и селски обувки усетих, че си мечтая да стана като тях. Но новият ми шеф си направи труда да ми припомни, че още не съм - ни най-малко.

- Ти... Джордан Белфърт - каза след справка с пластмасовата табелка на евтиния ми син ревер, - си свързочник, което означава да набираш по петстотин телефонни номера със задачата да минеш отвъд секретарката на отсрещната страна. От теб не се иска да продаваш каквото и да било, да препоръчваш каквото и да било, или да създаваш каквото и да било. Единствената ти работа е да чуеш отсреща самия собственик на фирмата. - Той млъкна за секунда, сетне продължи да излива злобата си. - И щом се добереш до него, казваш само „Здравейте, господин еди-кой си, Скот чака да разговаря с вас" и ми подаваш телефона, а ти започваш да набираш следващия. Смяташ ли, че ще се справиш с всичко това, или ти се вижда прекалено сложно.

- Ще се справя - отвърнах уверено, въпреки паниката от връхлитащото ме гигантско цунами. Срокът за обучение в „Л. Ф.  Ротшилд" траеше шест месеца - мъчителни, изтощителни месеци в ръцете на задници като Скот, копеле-юпи, пръкнало се сякаш от огнените дълбини на ада на юпитата.

И докато се оглеждах с крайчеца на окото, реших бързо, че Скот ми прилича на златна рибка: плешив и блед, с рядко срещания нюанс на калнооранжево по малкото останала му косица. Беше над трийсет и имаше плоско теме и подути розови устни. Папийонката му придаваше смешен вид. Пред изпъкналите кафяви очни ябълки се мъдреха очила с тънки метални рамки, та точно от тях мязаше на рибка - моята златна рибка!

- Добре - рече скапаната златна рибка. - Правилата на работното място са следните: никакви почивки, никакви лични телефонни разговори, никакви болнични, никакви закъснения и никакво размотаване. Полагат ти се трийсет минути за обяд - направи кратка пауза той, за да подсили ефекта - и е препоръчително да се връщаш навреме, защото петдесет души чакат за мястото ти, в случай че се прецакаш.

Скот продължи да говори в движение, а аз го следвах чинно на крачка, хипнотизиран от хилядите оцветени в оранжево борсови котировки, точещи се по сивите компютърни монитори.

- Да ти кажа право - не спираше Скот, - хич не ми се струва, че ставаш за тая работа. Та ти си още дете, а Уолстрийт не е място за деца. Това е място за убийци. Място за наемници. Та в тая връзка имаш късмет, че не съм аз човекът, който наема хората тук. - И се изхили гадно.

Прехапах устна и не пророних и дума. Годината беше 1987-а и очевидно точно такива юпи задници като Скот управляваха света. Уолстрийт беше в разгара на яростно покачване на цените на акциите и новоизлюпени милионери се размотаваха под път и над път. Лихвите по заемите бяха ниски, а борсовият u1072 агент Майкъл Милкън беше изобретил така наречените рискови облигации и с това изцяло промени начина, по който корпоративна Америка въртеше бизнеса си. Бяха времена на необуздана алчност, на разгулно изобилие. Ерата на юпитата.

Когато стигнахме бюрото му, моето юпи-възмездие отново се обърна към мен: - Повтарям ти, Джордан: ти си никой! Пълно нищожество! На този етап не ти се полага дори да търсиш клиенти наслуки, разбираш ли? Ти си свързочник. - Пренебрежението се процеждаше през всяка негова дума. - И докато не си вземеш брокерския изпит, цялата ти вселена ще се изчерпва със свръзката. Именно за това си по-низш и от блатна тичинка. Да имаш проблем с това?

- Абсолютно никакъв - отвърнах аз. - Идеална работа за мен, понеже съм никой, пълно нищожество - свих невинно рамене.

За разлика от Скот аз нямах вид на златна рибка, което ме караше да изпитвам гордост в моментите, когато той се взираше в мен, търсейки ирония по лицето ми. Аз обаче тепърва започвах и макар да бях на двайсет и четири, все още пазех меките си юношески черти. С такова лице дори в баровете не ме пускаха без документ, доказващ възрастта ми. Но моята кафява коса си стоеше на мястото, имах маслиново гладка кожа и големи сини очи. Като цяло хич не изглеждах зле.

За жалост обаче, когато казах на Скот, че съм пълно нищожество, то си беше чистата истина. Тъкмо бях погребал първия си опит в бизнеса, а заедно с него - и цялото си самочувствие. Към момента на приключването ѝ недообмислената ми авантюра в месарската и рибна индустрия ме завари с двайсет и шест взети на лизинг камиона за всеки от които бях лично гарантирал и чийто падеж за плащане бе настъпил. Така че ме преследваха не само банки, но и някаква настървена мадама от „Американ Експрес", която по телефона звучеше така, сякаш има брада и тежи поне сто и четирийсет кила и която заплаши лично да ми спука гъза от бой, ако не се разплатя. Не успях дори да си сменя телефонния номер: такава сметка бях натрупал, че и от „НАЙНЕКС" (1)  ми дишаха във врата.  Та когато стигнахме до бюрото на Скот, той ми предложи място до неговото и същевременно се опита да ме окуражи с някоя и друга мила дума.

Над един милион? Оня трябва да е бил хептен голям гъз.

- Кой е той, другият? - попитах със свито сърце.

- Защо? - попита на свой ред моят юпи-инквизитор. - Какво те засяга?

Мили Боже! рекох си. Отговаряй само когато те питат, мухльо скапан! Все едно си в морската пехота. У мен се загнезди впечатлението, че любимият филм на това копеле е „Офицер и джентълмен" и че той направо се е вживял в образа на Лу Гасет (2), та сега разиграваше извратените си фантазии с мен, новобранеца, правейки се на дежурен сержант от несъществуващ флот. Реших все пак да запазя тази мисъл за себе си и само отвърнах:

- О, нищо. Просто... любопитство.

- Казва се Марк Хана и много скоро ще го срещнеш. - С тези думи Скот ми връчи купчина картотечни картончета, на всеки от които бяха изписани името и телефонът на някой богат бизнесмен.

- Усмихваш се и чак тогава набираш - инструктира ме той. -

И да не си посмял да си вдигнеш скапаната глава преди дванайсет.

- Тръшна се зад бюрото си, грабна „Уолстрийт Джърнъл", качи официалните си черни обувки от крокодилска кожа върху компютъра и се зачете.

Тъкмо се канех да вдигна телефона, когато усетих нечия силна длан върху рамото си. Погледнах нагоре и от пръв поглед разбрах, че е Марк Хана. Както от всички u1080 истински господари на вселената, и от него ухаеше на успех. Беше едър мъж - над метър и осемдесет, около деветдесет килограма - и то най-вече мускули. Имаше смолисточерна коса, наситенотъмни очи, плътни месести черти и светли повърхностни белези от акне. Беше мъжествен, с онази представителност, присъща само на мъжагите от търговската част на града, и излъчваше недвусмислено шикозния полъх на Гринуич Вилидж. Усетих как обаянието направо струи от него.

- Джордан? - каза той със забележително успокояващ тон.

- Да, аз съм - тонът ми беше като на осъден на смърт. - Първокласно нищожество на Вашите услуги!

Той се разсмя топло, а раменните подплънки на костюма на тънки райета за две хиляди долара се заиздигаха и заспускаха ритмично. После добави с малко по-силен от необходимото глас:

- Мдаа, виждам, че си поел първата си доза непоправима селящина! - и обърна глава към Скот. Аз кимнах почти незабележимо. В отговор той ми смигна.

- Не се безпокой - аз съм старшият брокер тук. Той е просто нищо и никакъв дребнавец, при това страхлив. Така че не приемай на сериозно нищо, което ти е казал или предстои да ти каже.  Не устоях и хвърлих поглед към Скот, който в този момент смотолевяше „Майната ти, Хана!" Марк никак не се засегна, просто сви рамене и така се премести край бюрото ми, че едрият му торс застана между Скот и мен.

- Не му давай да се гаври с теб - каза. - Чух, че си първокласен посредник. След година тоя малоумник ще ти целува задника.  Усмихнах се, макар гордостта ми да бе смесена с объркване.

- Кой ви каза, че съм страхотен посредник?

- Стивън Шварц - човекът, който те нае. Опитал си се да му продаваш акции по време на самото интервю. - И Марк се подсмихна при мисълта. - Беше впечатлен, каза ми да те държа под око.

- Да, притеснявах се, че няма да ме вземе. И понеже с мен чакаха още двайсетина души, реших да направя нещо драстично, нещо запомнящо се, нали разбирате - свих рамене. - А той ме по-съветва да смекча малко тона.

Марк се изхили: - Да, но не прекалено много. В нашия бизнес е задължително да поддържаш високо напрежение. Хората не купуват акции - те им се продават. Никога не забравяй това. - Направи пауза и остави думите му да потънат в нея. - И все пак сър Нищожество от ей онова бюро е бил прав в едно: да си свързочник наистина е неприятно. Върших тая работа седем месеца и всеки божи ден ми идеше да сложа край на живота си. Тъй че ще ти споделя една малка тайна - сниши глас заговорнически: - Само се правиш, че свързваш. И се скатаваш при всяка възможност. - Усмихна се, смигна ми, сетне си възвърна нормалния тон.

- Не ме разбирай погрешно. Искам да ми подаваш колкото е възможно повече разговори, защото от тях правя пари. Но не желая да си прерязваш вените заради това, тъй като мразя да гледам кръв. - Тук Хана ми смигна отново. - Така че си вземай достатъчно почивки. Ходи до тоалетната и, ако трябва, си прави чекии. Така правех аз и това ми идваше като манна небесна.  Предполагам, че обичаш чекиите, нали?

Бях малко стъписан от въпроса, но тепърва щях да науча, че в една борсова зала на Уолстрийт няма място за символични любезности. Тук думи като „лайно", „ебане", „копеле" или „кур" бяха толкова обичайни, колкото и „да", „не", „може би" и „моля".

- Да, аз... ъ-ъ... обичам да мастурбирам. Всички мъже го правят, нали така?" Той кимна сякаш с облекчение.

- Добре, това наистина е добре. Чекиите са в основата на всичко. Освен това силно ти препоръчвам да употребяваш някаква дрога, най-вече кокаин, от който ще набираш по-бързо, което пък е добре дошло за мен. - Той направи пауза, сякаш търсеше още мъдри слова, но очевидно не ги намери. - Е, толкова по въпроса - рече накрая. - Това е цялото познание, което мога да ти предам в момента. Ще се справиш, новобранец. Някой ден ще се сещаш за днешния и ще си умираш от смях. Гарантирам ти.

Хана се усмихна още веднъж и се извърна към собствения си телефон. Само след секунда звънецът извести, че пазарът е вече отворен. Погледнах таймекса си, закупен за четиринайсет долара предната седмица от „ДжейСи Пени". Показваше точно девет и половина. Датата: 1 май 1987 година - първият ми работен ден на Уолстрийт. В този миг от високоговорителя прозвуча гласът на Стивън Шварц - мениджърът по продажбите на „Л. Ф. Ротшилд".

- Господа, фючърсите (3) изглеждат силни тази сутрин, а и откъм Токио се очертават сериозни поръчки. - Стивън беше само на трийсет и осем, но предишната година беше заработил два милиона долара. (Още един господар на вселената.) - Очакваме десет пункта начален скок - добави той, - така че време е да грабнем телефоните за рокендрол!

Залата мигновено се превърна в свърталище на зли духове. Краката слязоха от компютрите, „Уолстрийт Джърнъл"-ите бяха архивирани „към кошче", ръкавите на ризите се запретнаха до лактите и един по един брокерите вдигнаха телефоните си и започнаха да набират. Аз също грабнах слушалката и се залових да набирам. Секунди по-късно всички пристъпваха нервно, жестикулираха буйно и крещяха нещо в черните си телефони.

Борсовата зала на Уолстрийт се изпълни с мощен тътен. Чувах го за пръв път и ми напомни рева на подивяла тълпа. Беше шум, който никога нямаше да забравя, шум, който щеше да промени живота ми завинаги. Беше шум на погълнати от алчност и амбиция млади мъже, предлагащи безрезервно сърцата и душите си на богатите бизнесмени из цяла Америка.

 Бележки:

1. NYNEX Corporation - телефонна фирма, обслужваща петте щата на

Ню Инглънд (Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшър, Роуд Айлънд и Върмонт) и щата Ню Йорк. - Б. пр.

2. Американски актьор и продуцент, изиграл ролята на сержант Емил

Фоли във филма „Офицер и джентълмен" в партньорство с Ричард Гиър. - Б. пр.

3. От англ. futures - срочни сделки за бъдещи доставки на неналични стоки. - Б. пр.

Откъсът се предоставя с любезното съдействие на ИК Колибри.

Книгата може да си поръчате тук.