Преди почти две години Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас направиха голяма промяна, като продадоха имението си на брега на реката в крайградския Ървингтън в Уестчестър. Семейството очевидно вече е било готово за нова глава в живота си, след като синът и дъщеря им са пораснали и самостоятелни.
"Когато купих дома ни в Ървингтън, знаех, че семейството ни ще сподели много щастливи моменти тук и наистина беше така. Сега, когато и синът ни, и дъщеря ни напуснаха гнездото, изглежда е подходящият момент да го продадем", сподели 56-годишната актриса в интервю за The Wall Street Journal.
Пред изданието тя издаде също, че със съпруга ѝ Майкъл Дъглас планират да прекарат "повече време на Бермудските острови и в Европа".
Всъщност, двойката е притежавала имоти по целия свят, включително Бермудските острови, родния за актрисата Уелс, Калифорния, както и испанския остров Майорка. А сега, след продажбата на семейния им имот в Ървингтън, актьорите живеят на Източното крайбрежие в САЩ, но "на 40 минути извън града", както уточнява Катрин Зита-Джоунс.
Източник: GettyImages
В ново интервю за People актрисата споделя малко повече за новия етап от живота със съпруга си Майкъл Дъглас и дава да се разбере, че не съжалява за решението да напусне Холивуд.
"Забавно е. Живях на Източното крайбрежие много, много години с Майкъл и е интересно дали това е било пагубно за кариерата ми. Никога няма как да знам със сигурност, защото никога не съм била в Лос Анджелис да се забавлявам", издава тя.
И въпреки че заедно с Дъглас не живеят в самия Ню Йорк, двамата все пак успяват да поддържат социалните си контакти, макар и хората в тези кръгове да не са точно тези, които мнозина биха предположили.
"Всъщност прекарвам повече време с бизнесмени от Ню Йорк, хора от Уолстрийт, хора в изкуството. Нашите приятели и хората, с които се срещаме, са различни от това, което щях да бъда аз, ако бях в Лос Анджелис. И това изобщо не е лошо за Лос Анджелис и хората, които живеят там, просто се движа в няколко различни кръгове тук, в града", допълва Катрин Зита-Джоунс.
