"Криминална история" е дебютният роман на Марин Кожухаров. Той за първи път се впуска в тези води, може би защото е доста успешен в дебютите.
Марин Кожухаров е идеолог, съсобственик и управител на модната марка Capasca - негова дебютна марка. Твърди, че ако му бъде обещан следващ живот, той ще върне жеста с обещание за нови творчески проекти.
"Криминална история" е за:
Трима добри приятели и една красива непозната.
Пренебрежимо малко наркотици и насилие.
Малко непренебрежима философия.
Паранормални и дори гиганормални събития.
Препратки към всичко, което си заслужава препращането.
Всичко, събрано на едно място.
За пръв и вероятно последен път.
Ако все още ви липсва нещо, не бързайте - може да е вътре.
Освен, че е написана лековато и забавно "Криминална история" грабва и с уникалните си илюстрации.
Издател Сиела - цена 10 лв.
"Криминална история" (ПРЕДГОВОР)
Младостта ми премина в една страна, която се отличаваше преди всичко със своята незабележимост. Факт, който беше дотолкова неоспорим, че даваше на обитателите й особеното чувство на поведенческа и дори артистична безотговорност. Шансът на такова място да се роди нещо от световна значимост (пиеса, книга, филм, престъпление или дори компания за производство на екипировка за ски скокове) беше толкова пренебрежимо малък, че създаваше усещането за нищожност и дори неуместност на понятието амбиция.
Амбициите обаче продължаваха да си щъкат, особено напролет, но бяха облечени в лека самоирония, което пък от своя страна зароди първите черти на аристократизъм в моята неколкократно поробвана и многократно преебавана страна. Самият аз никога не успях да се почувствам особено нищожен, напротив, самочувствието ми растеше с бумтящи темпове, които успяха да ме доведат някъде в началото на новия век до позицията на собственик на най-сериозната модна компания в новата история на антимодерната ми страна. Умерен патриот - все пак тази страна беше родила хора като мен - и краен безверник, аз извличах удоволствие от живота, предимно сравнявaйки го с неговaта противоположност.
Известната привлекателност, която жените откриваха в мен и особено в сините ми очи, ми помагашe да се придвижвам в ежедневието без видими комплекси. Дори успях да се оженя за една шведска интериорна дизайнерка - професия, която, според моите наблюдения, практикуват половината шведи, докато другата половина просто са решили да не използват този си талант. Бракът ни беше щастлив първите няколко години, докато все още си мислехме, че проблемът е в езиковата бариера и докато модният фотограф, някой си Клас, с когото впоследствие се оказа, че Анке е прекарвала „уикендите при майка и татко", очевидно все още се е колебаел дали все пак да не стане гей.
И така на 33 се оказах разведен, без деца, широко известен в тесните кръгове на модния бизнес и сравнително богат. С други думи, очертаваше се животът ми да премине под знака на щастливото приближаване към небитието, но както беше казал един съвременен писател, „животът не е нито толкова прост за разбиране, нито толкова лесен за живеене".
