ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

- Господин Сатър! Господин Сатър! Кацаме. Сложете си колана.
- Какво?...
- Кацаме - казва ми женски глас. - Сложете си колана и вдигнете облегалката.
- Ааа... - Изправих облегалката, пристегнах колана и забелязах, че Малкият Джон също се е изправил максимално. Божичко. Какъв срам. От какво ли?... И после си спомних съня си.
Така и не попитах Сюзан как, кога и къде е започнала връзката си с Франк Белароза - човек не бива да научава такива неща в пълни подробности. Психоаналитикът ми, не че имах психоаналитик, би казал, че сънят ми е подсъзнателен опит да запълня празнотата - липсващата част от връзката. Не че имаше значение десет години след развода ни. Обвиних я в изневяра и тя се призна за виновна. Щатският съд не настоя за пикантни подробности и изчерпателна изповед, та аз ли да настоявам!

Докато се спускаше към международното летище "Джон Ф. Кенеди", самолетът на "Бритиш Еъруейс" от Лондон прелетя над Лонгайландския пролив. Беше слънчев ден, тъкмо минаваше четири следобед, понеделник, 27-и май, и си спомних, че в Америка е Денят на незнайния воин. Долу, на северния бряг на Лонг Айланд, видях Златния бряг - там живеех преди десет години. Ако си напрегнех очите, сигурно можех да различа големите съседни имения Станхоуп Хол и онова, което някога беше Алхамбра.

Вече живеех в Лондон и целта на връщането ми в Америка бе да видя една стара дама, която беше на смъртно легло, а спокойно можеше и да е умряла по време на седемчасовия ми полет. В такъв случай щях да стигна навреме за погребението є, където щях да видя Сюзан Станхоуп Сатър.

Присъствието на смъртта в ковчега би трябвало да ни подтикне към някои дълбоки размисли за краткостта на живота и да ни накара да преосмислим многобройните си разочарования, обиди и предателства, които явно не можем да забравим. За съжаление обаче обикновено отнасяме тия неща със себе си в гроба или до гроба на онзи, на когото приживе не сме могли да простим.

Сюзан.

Но от време на време сърцата ни са способни на прошка, която не ни струва нищо - освен известна накърнена гордост. И може би тъкмо това е проблемът.


Откъсът се публикува със съдействието на ИК БАРД.
Книгата можете да закупите оттук.