Почина световноизвестният руски писател Александър Солженицин. Той е починал тази нощ на 89 години, съобщава ИТАР-ТАСС като цитира сина му Степан.

Александър Солженицин разкри пред света жестокостите в лагерите в Съветския съюз и тома му донесе както Нобелова награда, така и 20 години живот в изгнание.

Писателят е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Следва математика и физика в Ростовския университет и завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. за критики на Сталин в писмата си до свой бивш съученик.

Затворен е за осем години от 1945 до 1952-ра, без съд по член 58 от съветския Наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в затвора и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг.

През 1952 г. заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково отделение".

С първата си повест "Един ден на Иван Денисович", излязла през 1962 г. той разказва за селянина Шухов, попаднал в един от лагерите на сталинизма. Повествованието за него е поразително сдържано. Солженицин разкрива трагедията на обикновените хора, станали жертва на безмилостната система. Лагерното време е безкрайно, то поглъща усещането за време. Книгата се превръща в сензация и в Съветския Съюз и на Запад, възприета като първата значима политическа творба написана от някой, който не е член на комунистическата партия.

"Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели", в което Солженицин настоява за премахване на цензурата, реабилитация на писатели, ликвидирани по време на репресиите, и връщане на архива му , конфискуван от КГБ в 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на "В първия кръг" (1968) и "Раково отделение" (1968-1969), и получаването на Нобеловата награда (1970), конфликтът се изостря още повече.

През 1973 г. в Париж излиза първата част от най-известната му творба "Архипелаг ГУЛаг". В нея романистът показва безбройните жертви на системата - учители, инженери, доктори, поети, селяни, работници, интелигенти, войници, които едва преживели ужасите на нацистките лагери, попадат в касапниците на Сталин.

Една от най-страшните глави на романа е за малолетните затворници. През 1935 г. Сталин издава указ, според който е разрешено да бъдат арестувани , въдворявани в лагери и разстрелвани деца навършили 12 години за... вражеска дейност.

Солженицин разкрива всичките "тънкости" на сталиновата система за мъчения и унижение на човека. В книгата той е събрал и систематизирал сведения от стотици свидетели на беззаконията. "Архипелагът ГУЛаг" е майсторски написана епопея, която завинаги ще остане в световната литература.

Написването на "Архипелага ГУЛаг" е подвиг и поради опасностите, на които той се е излагал в буквалния смисъл на думата. В един от броевете на руското издание "Совершенно секретно", сътрудник на КГБ съобщава, че е участвал в осъществено покушение срещу писателя. Неразделна част от репресиите срещу него по онова време е кампанията на съветските медии, с участието на писатели като Юрий Бондарев, Сергей Михалков, Галина Серебрякова и др.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин е лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. По-късно се установява в Цюрих (Швейцария), а по-сетне през 1976 г. заминава САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. През май 1997 г. е избран за редовен член на Руската академия на науките.