15: "Освободител"
Април 2069
Корабният инженер Джон Матернес се свърза с Една от Ахил. Очертаваше се ново забавяне. Техниците на астероида все още не бяха доволни от магнитната примка на антиматерийните резервоари.
Ако забавянето се проточеше още малко, "Освободител" щеше да пропусне поредната възможност да излети за своя първи изпитателен полет.
Една Фингал надзърна през дебелото стъкло на илюминатора и погледна Слънцето, което от такова огромно разстояние бе само блед диск. Изпитваше съвсем обяснимо безпокойство, макар атмосферата на мостика и навсякъде из кораба да бе спокойна, делова. Не обичаше да чака в бездействие.
Вътрешно бе напълно убедена, че трябва да потърпят, докато инженерите не станат съвсем сигурни в това, което правят. "Освободител" зависеше от нова и неизпробвана технология и ако искаха мнението на Една, тези магнитни антиматерийни бутилки едва ли можеха да се нарекат "стабилни" и най-доброто, на което можеш да се надяваш, бе на известна степен на контролирана нестабилност, която да продължи поне докато се прибереш у дома. Смяташе се, че тъкмо авария в магнитната примка е била причината за загубата на безименния предшественик на "Освободител" и на Мери Ланчестър и Тео Уузи, двучленния екипаж на А-23С.
Но във Външната система, в мрака отвъд, нещо смъртоносно и чуждо се приближаваше неумолимо към Земята. Вече беше прекосило Ю-линията и бе по-близко до Слънцето, отколкото бе самата тя. Една бе капитан на единствения боен космически кораб, който се намираше в състояние на относителна готовност, единствения жизнеспособен съд от първата Космическа щурмова ескадрила.
Понякога, когато стресът ставаше непоносим, се опитваше да се успокои с мисли за най-близките си.
Погледна хронометъра. Беше настроен на хюстънско време, както всички главни часовници в човешкия космос, и тя мислено го пренастрои на времето във Вашингтон. Тригодишната є дъщеричка сега навярно беше в детската градина. Домът на Една се намираше на Западния бряг, но тя бе избрала детска градина във Вашингтон, за да може дъщеря є да е близо до баба си. Една обичаше да си представя къде е Теа по всяко време на деня.
- Либи, ако обичаш, отвори пощата ми.
- Разбира се. На видеозапис?
- Да. Готова ли си?... Здравей, Теа. Ето ме и мен, както винаги чакам...
Теа щеше да чуе гласа є и да види това, което виждаше Една, записано от идентификационната татуировка на бузата є. Мерките за сигурност бяха строги по отношение на всичко, свързано с корабите от клас А, и Теа вероятно щеше да получи цензурирана версия на писмото на майка си. Но и това бе по-добре от нищо.
И ако нещата не се развиеха добре, това може би щеше да е последното послание от майка є. Ето защо Една предпочете да говори за бъдещето.
- Седя и чакам да натоварят антиматерийните ни бутилки в камерата на А-двигателя. Това ще отнеме доста време, тъй като трябва да сме много предпазливи. В момента гледам надолу към Ахил. Това е един от големите Троянски астероиди и тъкмо на него строим нашите А-кораби. Ако проследиш погледа ми, ще видиш доковете и големите шахти, където копаем лед и скали, за да ги използваме като реактивна маса - веществото, което всъщност ще тласка кораба напред. Куполите на повърхността са жилищни помещения, но повярвай ми, на "Освободител" има много повече удобства!
Троянските астероиди бяха скупчени в един регион на гравитационна стабилност на Ю-линията, наричан D4, Лагранж 4, винаги на шейсет градуса отвъд орбитата на Юпитер. Имаше и втора подобна точка, U5, която следваше Юпитер от другата страна.
Земните астрономи бяха кръстили двата астероидни лагера на съперниците от Омировата "Илиада". D4 бе богат източник на ресурси, отлично място за база и контролен пункт. Вероятно по тази причина по време на Слънчевата буря Първородните бяха оставили тук Око.
- Теа, няма да се преструвам, че не ме е страх. Глупаво би било да го крия. Научих, че мога да потискам страха си поне докато си върша работата. Защото знам, че тази работа трябва да се свърши. Може би ти е известно, че този кораб, четвъртият от новия клас А-кораби, е първият, получил собствено име. Защото докато другите бяха предназначени за пробни полети и изпитания, този ще е първият, който ще участва в битка. Предполагам, че каквото и да се случи, ще го запомнят с това. Разбира се, първо ще трябва да направим няколко пробни полета. Беше ни много трудно да се спрем на подходящо название. Ето ни тук, заобиколени от герои от класическата митология. Но това е митология от едно друго време, далечно и различно от нашето. В края на краищата се спряхме на името на един прочут летателен апарат, оказал неоценима помощ на човечеството по време на последната война, преди с появата си Първородните да променят правилата. Надявам се през следващите няколко седмици да успеем да освободим човечеството от една смъртоносна заплаха. И след това ще мога да се върне у дома при теб. Аз...
Отекна тревожен сигнал и на таблото пред нея премигна зелена светлина. Горивните клетки най-сетне бяха натоварени успешно, наземният екипаж напускаше кораба. След десет минути щяха да им дадат разрешение за излитане.
Имаше достатъчно време. След старта щяха да є предадат оперативната заповед за истинската им мисия.
- Либи, ако обичаш, затвори файла. Отрежи последната част. И повикай Джон Метернес.
Откъсът се публикува със любезното съдействие на ИК БАРД.
Книгата можете да поръчате тук.
