1
АКО СЕ ВЯРВА НА ИБЕРИЙСКИТЕ ИСТОРИЦИ - испанци и португалци, откриването на Америка от турците, които съвсем не са турци, а истински араби, става с голямо закъснение, в сравнително скорошна епоха - през миналия век, не по-рано.
Трябва да се знае, че иберийците будят подозрение, тъй като са заинтересовани. Когато възхваляват и величаят, за тях съществуват единствено делата на испанците и португалците и личности като Христофор Колумб, Америко Веспучи, Васко да Гама, Фернандо Магелан и други смелчаци, все кастилци и лузитанци от голям калибър, истински християни, благородници, безстрашни, непобедими герои. Още в началото си струва да припомним, че въоръжени с документи за раждане и различни доказателства, италианците отстояват правото на другия полуостров, на жабарите, да се слави като люлката на Колумб и Веспучи - на онзи, който прави откритието и на онзи, който дава името си на непознатите земи. С други документи, с други доказателства испанците ги оборват, иди разбери кой крив, кой прав. Печатите по разните документи се фалшифицират, свидетелите се купуват с нечестно спечелен метал. На испанците не може много да им се вярва, а на италианците - още по-малко и това лесно се доказва с измамничествата на Веспучи. А за викингите какво да са каже? Много объркано е това откриване!
В емигрантския кораб, пътуващ от Средния Изток, от планините на Сирия и Ливан, до девствените гори на Бразилия, трудно плаване с много морски бури, Радуан Мурад, беглец, преследван от правосъдието за безделничество и хазарт, образован, съблазнителен сладкодумец сподели пред сириеца Жамил Бишара, спътник от трюма, че след дълги безсънни нощи, прекарани над дебели стари книги за първото пътуване на Колумб, открил в списъците на екипажа на една от трите каравели, участвали във веселата екскурзия, името на някакъв Алонсо Бишара. Мавърът Бишара, може би нает насилствено, е един от многото герои, забравяни при честванията и наградите - адмиралът се покрива със слава, а моряците с лайна. Макар и образован Радуан Мурад говореше мръсотии.
Истина ли е, не е ли? Радуан Мурад имаше богато въображение, беше изобретателен, а що се отнася до скрупули - нямаше такива. Години по-късно, вече установил се в девствените земи, измисли "тройката Итабуна", съставена от три различни карти, новост в играта на покер, от значение при блъфиране, а славата му се разнесе из цялата зона. Истина или не, какво значение има, след като оттук нататък следват събития, в които главният герой е Жамил и не неговият съмнителен предполагаем прадядо, мавър заради името Бишара, испанец заради името Алонсо. По-добре фактите да са доказани, неоспорими, пък макар и в достоверната история да има нещо чудновато и странно.
Споменаването на Америка е свързано с вездесъщото честване на откриването й. Днес обикновеният гражданин не може да направи крачка или да пръдне, без да се стовари върху главата му петстотингодишнината от събитието. За откриване говорят наследниците на смелчаците, стигнали до другия бряг на океана, за завладяване - наследниците на изтребените индианци, на поробените негри, на цивилизациите, изравнени със земята при преминаване на наемниците и мисионерите с Христовия кръст и купела за покръстване.
Дискусията продължава, полемиката е жестока, няма средно положение, не се предвижда никакво споразумение. Който и да се намеси, който и да прибере остатъците, във всеки случай няма да съм аз, бразилският метис, плод на откриването и на завладяването, на смесването. Аз мога само да разкажа за случилото се с Жамил Бишара, Радуан Мурад и други араби при откриването на Бразилия някъде в началото на века. Първите, дошли от Средния Изток, носели документи, издадени от Отоманската империя, заради което и до ден днешен ги наричат турци, добрата турска нация, една от многото нации, които заедно съставили и съставят бразилската нация.
Корабът, на който се качили младежът Жамил Бишара и образованият Радуан Мурад, акостирал в Залива на всички светии през октомври 1903, четиристотин и единайсет години след епопеята на каравелите на Колумб. Но това не е причина слизането на брега да не бъде и откриване и завладяване, тъй като земите на юг от щата Баия, където се установили, за да се борят с живота, по онова време били покрити с дива растителност, едва започвало засаждането на плантации и строителството на къщи. Плантатори и въоръжени бандити се избивали в спорове за земя, най-добрата в света за отглеждане на какао. Дошли от различни места: от вътрешността на страната, от Сержипе, евреи, турци -казвали им турци, но били араби, сирийци и ливанци - и всички те били бразилци.
Откъсът се публикува с любезното съдействие на ИК Колибри
Книгата можете да закупите оттук.
