Забелязали ли сте стратегията на някои издателства на български език да пускат книги, по които са правени известни филми, след като филмите са минали по кината?
"Най-дългият годеж" на Себастиен Жапризо е илюстрация точно на тази разумна тактика. Сюжетът на романа ни е познат от едноименния филм на Жан-Пиер Жьоне с Одри Тоту в главната роля.
Януари 1917. Петима френски войници, осъдени от военен трибунал за самонараняване, крачат със завързани ръце в снега към фронтовата линия под прицела на германските оръжия. Цял ден и цяла нощ те се борят, за да оцелеят. Сред тях е и Блюе, едва двадесетгодишен. На другия край на Франция Матилд, също двадесетгодишна, обича Блюе с безразсъдна, неподвластна на времето любов. По-късно, когато настъпва мирът, тя иска да узнае истината и ще направи всичко възможно, за да го открие, жив или мъртъв. И ще пожертва най-хубавите си години заради това разследване...
Себастиен Жапризо всъщност е псевдоним на Жан Батист Роси (1931-2003). Роден в Марсилия през 1931, той успява да изгради успешна кариера не само като писател, но и сценарист и режисьор.
Макар немалко от книгите му да са превърнати в успешни филми, като автор той остава популярен предимно във френскоезичния свят. "Най-дългият годеж" е написана през 1991, носи му наградата "Интералие" и е първата му книга преведена на български език.
