Йоса Бусон (1716-1783) е известен майстор на хайку и талантлив художник.
Бусон е роден в селището Кема, недалеч от Киото, и истинската му фамилия е Танигучи. Едва в зряла възраст той я променя на Йоса, а през 1744 г. приема литературния псевдоним Бусон. Рано остава сирак и на двайсетгодишна възраст заминава за Едо (днешно Токио), за да изучава поетично изкуство при Хаяно Хаджин (1676-1742), последовател на Башьо. По неизвестни за нас причини Бусон повече не се завръща в родното си село, но му посвещава едни от най-хубавите си стихове, наречени по-късно стихове за изгубения дом.
След смъртта на Хаджин през 1742 г. Бусон в продължение на около десет години живее на различни места в Североизточен Хоншю, като периодично се връща и в Едо.
През 1757 г. Бусон се установява за постоянно в Киото, жени се и променя фамилията си от Танигучи на Йоса. През 1766 г. заедно с Тан Тайги (1709-1771) и Куроянаги Шьоха (1727-1771) Бусон създава школа за хокку поезия под названието Санкашя а през 1770 г. оглавява школата Яхантей, като по този начин наследява своя учител Хаджин. След като през 1771 г. Тайги и Шьоха умират, Бусон привлича нови талантливи ученици, сред които особено се откроява Такаи Кито (1741-1789).
Докато Башьо е аскет, който живее с идеята за месианство, и това, към което се стреми, е да постигне със стиховете си не само естетическо, но и философско въздействие, за Бусон изкуството е обител на доброто, красотата и душевната хармония. Много специалисти по японска литература отбелязват брилянтната поетична техника на Бусон, а в учебниците често го наричат би но хайджин "поетът на красотата". Докато девизът на Башьо е коога кидзоку "постигни възвишеното, върни се към обикновеното", Бусон в цялото си творчество се стреми да избяга от обикновеното, вулгарното.
Съставителството и преводът от японски са дело на Братислав Иванов, оформлението на корицата е на Марио Йорданов.
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток-Запад". В поредицата до този момент са излезли: "100 хайку" от Мацуо Башьо, "Магмата.Слепият часовник" от Йоздемир Индже, "Прокуденият от небесата" от Ли Бай, "Превъртане на световете" от Георги Рупчев, "Стихове от Студената планина" от Ханшан, "Стихове за раните" от Хилми Явуз, "Довиждане и всичко хубаво!" от Кристин Лугн.
