За Автора:
Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца.
Жена му Камелия Гърбева е лекар, специалист по вътрешни болести и ревматология. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист.
В момента е в културния отдел на в. "Сега". Издал е седем сборника с разкази: "Четиво за нощен влак" ("Народна младеж",1987); "Конско евангелие" (УИ „Св. Климент Охридски",1992); "Ловец на хора" (ИК "Христо Ботев",1994) - Годишната награда за белетристика на издателството, преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (ИК"Весела Люцканова", 1997); "Ези-тура" (изд."Балкани", 2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" ИК Жанет 45, 2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Всички на носа на гемията" (изд."Фама", 2005) - сборник с 61 избрани разказа - Годишната награда на името на Георги Караславов, 2006 г.
В края на 2006 г. Д. Енев получава наградата за къс разказ "Златен ланец" на в. "Труд". Преди дни „Фабер" пусна на пазара второ издание на „Всички на носа на гемията".
7 коледни разказа
от Деян Енев
След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше „Даровете на влъхвите", за двама млади, които нямали пари за коледни подаръци и затова момичето си отрязало и си продало дългата красива коса, за да купи на любимия си ланец за часовника - единствената му хубава и скъпа вещ, а той междувременно си продал часовника, за да купи гребенчета за дългата красива коса.
Такива работи.
Откъс от "Коледен разказ"
Господи, помилуй
от Деян Енев
Поразяващи са думите на Господа, още по-поразяващи са чудесата Му - и все пак те са произнесени и извършени сред малките, често убогите, бедните, гладните и жадните иудеи и галилеяни. Те - да го кажем така - дори когато отварят слепи очи, го правят с „калчица и плюнка".
Та ето това сетиво за „субстанцията", в която би могъл да се яви, да се „разчете" Христос, притежава авторът на този сборник, в чиито разкази образът на помилващия Господ се очертава не чудодейно върху бяла стена, като в някакъв квазиспиритически сеанс, а в гъстилото от брадясали градски маргинали, сестра от психиатрична болница, раздърпан хлапак около кафене на пазара, престарял монах в полузапуснат манастир - понякога съвсем не с думи, но с немощно-кроткия си неудачен живот казващи „Господи, помилуй".
