„То“ на Стивън Кинг идва

На 8 септември светът ще бъде променен. Окончателно и завинаги.
Причината е световната премиера на филма "То" по едноименния и велик роман на Стивън Кинг.

Сами разбирате, че подобно събитие не е ограничено само във филмовия сектор, а засяга световната култура, защото или ще видим филм, който ще накара мнозина да преоткрият (или за първи път да срещнат) Кинг, или всички фенове ще се включим в една обща въздишка на разочарованието.

Източник: http://itthemovie.com/

Всеки уважаващ себе си почитател на Стивън Кинг и на "седмото изкуство" е изгледал всички възможни трейлъри и тийзъри, видял е всички постери и си е изградил предварително мнение за "То".

Държим да отбележим, че нашата лична "фенщина" е добре захранена и нямаме търпение да видим дали филмът действително следва романа, или режисьорът Андрес Мушети е подходил по различен начин. Истината е, че в началото бяхме скептични, но с наближаването на премиерната дата усещаме, че сме все по-развълнувани.

Не очаквайте да ви разкажем историята, нито развръзката. Ако има хора, които нямат никаква представа за какво става дума в "То", ще споменем само няколко ключови думи: деца, клоун, неизвестност, ужас, страх... Това е достатъчно.

Източник: itthemovie.com

И все пак, ето няколко любопитни факта, с които да засилим интереса:

1. Романът излиза през 1986 г., на следващата година печели наградата "British Fantasy".
2. През годините злодеят от "То" е обявяван няколко пъти за най-страшния клоун в киното и изобщо в поп културата.
3. През 1990 г. по романа е създаден минисериал с Тим Къри - в ролята на Пениуайз. В сегашния филм емблематичният злодей е изигран от Бил Скарсгард.
4. Още през 2009 г. става ясно, че екранизация по романа "То" ще има, но през годините се сменят различни имена на режисьори. Откроява се това на Гийермо дел Торо, но, уви, той е твърде зает. В крайна сметка на режисьорския стол сяда Андрес Мушети.

Източник: itthemovie.com

И за да ви припомним зловещо-гениалното творчество на Стивън Кинг, добавяме и няколко цитата от негови романи, от които леко настръхваме. Започваме, разбира се, с откъси от "То".

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."

"Кървавата му усмивка беше прекалено широка и алена като обърнат наопаки писък на ужас."

"Възрастните също си имаха ужаси, а То знаеше как с малко умение да отвори жлезите им до предел, та вкусните химикали на страха да нахлуят в телата им като изящна подправка. Но обикновено страховете им се оказваха прекалено сложни. Детските страхове най-често можеха да се съберат в едно лице."

"Страхът е плодовит и плодът му се нарича гняв, а гневът крещи за отмъщение."

"Болен е, не ще и дума, ала не от вирус или фантомна треска. Отровен е от собствените си спомени."
"То", 1986 г., превод Любомир Николов (1992 г.)  

"Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш."
"Кери", 1974 г., превод Йонка Димова (1992 г.)

 "Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него."
"Зеленият път", 1996 г., превод Крум Бъчваров (1997 г.)

"Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено."
"Сблъсък", 1978 г., превод Любомир Николов (2012 г.)

"Мечтите остаряват преди мечтателите."
"Капан за сънища", 2001 г., превод Весела Прошкова, Весела Еленкова (2001 г.)