След като точките на Яйои Кусама намериха дом в музея, посветен на ексцентричното й изкуство в Токио, още една талантлива дама от кръга на Анди Уорхол се сдоби със собствен музей.
Това е 90-годишната иранка Монир Шахруди Фарманфармаян, чийто творбите са в първия музей, който Иран открива в чест на жена. Затова и събитието беше определено като "преломен момент в историята" на в ислямската република.
В музея са събрани 51 творби, включително и знаковите за творчеството на Фарманфармаян "космически мозайки" - абстрактни монотипии и рисунки върху стъкло, вдъхновени от геометричните форми, характерни за джамиите, и античната иранска архитектура.
Много от творбите на Фарманфармаян са конфискувани или унищожени по време на Ислямската революция през 1979 г. Тя прекарва почти цялата си творческа кариера в Америка, като първото й връщане в Иран след революцията е в края на 90-те години на миналия век.
Източник: Pinterest
Монир Шахруди Фарманфармаян
"Вдъхновението ми винаги идва от Иран, това е първата ми голяма любов", казва тя пред в. Guardian в навечерието на откриването на галерията. "Когато бях по-млада, пътувах из планините и пустините, и всичко, което виждах и чувах, рефлектираше в изкуството ми."
Монир Шахруди Фарманфармаян е дарила произведенията, защото искала да почете паметта на съпруга си Аболбашар Фарманфармаян. "Той беше преподавател по право в Иранския университет, така че дарих 51 творби, за да се превърне този музей в първия в страната с творби от жена художник", казва тя.
Монир е родена през 1924 г. в заможно и образовано семейство. Учи изкуство първо в Техеранския университет. Началото на Втората световна война осуетява плановете й за следване в Париж. Затова отива в Ню Йорк, където завършва университета "Корнел", а след това и модна илюстрация в университета "Парсънс".
Източник: artsy.net
Експозицията "Неограничени възможности"
Като илюстратор Монир Шахруди Фарманфармаян работи за магазин "Бонуит Телър", където се случва и важната за по-нататъшното й развитие като художник среща с Анди Уорхол. По това време той също работи за магазина, като се грижи за подредбата на витрините. Благодарение на него Монир научава много за модерната тогава авангардна художествена сцена и се сприятелява с Джаксън Полък и Вилем де Кунинг.
Монир признава, че е от художниците, които винаги се учат и се интересуват какво се случва около тях. По време на студентските си години в Ню Йорк не спира да обикаля галерии и музеи, за да черпи вдъхновение. Тя обаче подчертава, че вдъхновението й от американската култура е една незначителна част в сравнение с онова, което черпи от родината си.
Източник: thethirdline.com
"Работата ми е вдъхновена от геометрията, която, както знаете, винаги започва от една единствена точка и може да се движи в кръг или да стане триъгълник, или пък квадрат. Когато бях малка, един занаятчия, който работеше с метал, ми каза, че всичко в света е геометрия. Тези думи силно ме впечатлиха", казва тя.
През 1979 г., докато е със съпруга си на посещение при роднини в Америка, в Иран започва Ислямската революция. След нея религията става основа на целия политически и икономически живот на страната и много хора на изкуството или са изселени, или са убити.
Така Фарманфармаян не може да се върне обратно в Иран и остава да живее в Америка в продължение на повече от 20 години. За изкуството й обаче това се оказва пагубно, тъй като в "страната на неограничените възможности" тя не успява да намери необходимите й материали, защото стъклото, с което прави известните си мозайки, го има единствено в Иран.
Източник: GettyImages
"Триъгълник на надеждата"
Но има и друга причина, към която Монир се връща със свито сърце. "След Революцията и след войната в Персийския залив никой не искаше да има нищо общо с Иран. Галериите просто ми обръщаха гръб. Ако трябва да съм честна, след 11 септември стана още по-лошо. Проблемът не беше, че съм жена, а че съм от Иран", разказва тя.
Вероятно заради това първата самостоятелна изложба на Монир Шахруди Фарманфармаян в Америка се осъществява в музей "Гугенхайм" едва през 2016 г.
"Оставям на Иран едни от най-знаковите за кариера ми творби. Любовта ми към страната е във всичко, което правя", казва тя пред The Art Newspaper.
Източник: artsy.net
В момента Монир живее в Иран и продължава да работи усилено, но заради напредналата си възраст разчита и на помощта на двама асистенти.
