Вероятността да сте попадали на профила на Мирослав Белев в Instagram е както голяма, така и малка. В днешно време информацията ни залива отвсякъде, но именно заради това изобилие възможността да пропускаме голяма част от нея е напълно реална.
Страстта си към фотографията Мирослав определя като тежко заболяване, което го лепва в Щатите. "Живеех на 15 метра от океана. Единственото ми развлечение беше да се разхождам по 15 минути на ден по брега, пет снимки с телефона." След като ги вижда, приятел на баща му, фотограф, му казва: "Защо не си вземеш една камера? Имаш поглед над нещата..."
Източник: Facebook / MBelev - Photography
Така и започва всичко - стрийт фотография, "чайки, гълъби и някакви такива депресантски неща", докато Мирослав не се прибира в България. Тук идва и желанието му да снима и някакви други неща.
Стрийт фотографията го привлича заради опита да хванеш някакъв момент. "И или го хващаш, или не." Всичко е въпрос на част от секундата. "Близо две години имах здравословни проблеми и работех от вкъщи. Взимах си камерата, излизах, отивах при някои скитник, давах му два долара или цигари, и го снимах. Това беше най-лесният начин да си намеря модел."
Източник: Facebook / MBelev - Photography
Защо реши да се върнеш, питаме. "Америка е хубава страна, но изисква прекалено много жертви от чисто социална гледна точка. Животът е много забързан, контактите с хората са ограничени и е доста еднообразно, макар че живях доста добре." А добре за Мирослав означава много пътуване, яздене и чревоугодничество. "Взех максимума от Америка, но все пак семейството, приятелите, жените, излизането, няма го този социален живот."
Източник: Личен архив
Мирослав Белев
Когато се завръща в България, Мирослав вижда еротичните фотографии, които прави Николай Иванов. "Така и се запалих по този тип фотография. Днес има повече от 50 хиляди последователи във Facebook. В Instagram те са повече от 19 хиляди.
За Мирослав снимките трябва да излъчват сексапил и да са в естествена среда. Всяка една трябва да говори - без значение как е обработена. Когато човек я погледне, тя трябва да разказва история.
"Най-важното за мен е да запечатам същността на човека. Не карам хората да правят някакви неща, а ги оставям да покажат как усещат тялото и красотата си." Смята, че моделът е важен, но не толкова, колкото къде го снима. И светлината, разбира се, защото тя прави всичко.
Мирослав снима от пет години, но самият той не се мисли за професионалист. "Повечето водещите фотографи в България харесват работата ми. Стилисти и гримьори оценяват непринудеността в работата ми. Успявам да изкарам красивото от моделите и снимките не изглеждат режисирани."
Какво е еротиката, в три думи?
Чувство. Не всеки го има. Еротиката е state of mind. За мен е усещане, различна планета, не просто снимки на гърди и дупета. За да видиш еротиката, първо трябва да я почувстваш. Не всяка жена може да направи впечатление на мъжа.
Източник: Facebook / MBelev - Photography
Как се предразполага модел да изкара на показ своята сексуалност и прикрита еротика?
Всеки човек изпитва неудобство, когато насочиш камера срещу него. Точно затова са разговорите, шегите - за да може да се отпусне. Винаги работя с хора, които харесват това, което правя. Защото те знаят, че ще стане хубаво и искат да го направят, не ги карам.
Но как го постигам, нямам идея. Нямам и някаква формула, просто съм естествен.
Как избирате моделите? Или те избират вас?
В повечето случаи аз ги избирам, защото това ми е хоби. Процесът е дълъг и за да отделя два или три дни от живота си, трябва да харесвам модела. Дати, пътувания, място, разходи, обработка на кадрите... Всички виждат 10 снимки, но те отнемат страшно много време, психическа и физическа умора. Не е лесно.
Наскоро получих коментар, че който и да снима гола жена, ще се получи. Но не е така, голата жена е много по-трудна за снимане, отколкото дрехи или други неща. Също така предпочитам непрофесионалните модели. С тях се получава по-естествено и непринудено. С професионален модел се работи по-лесно, но няма нищо спонтанно.
